Тери Пратчет - Туп!

— Върми — подсказа Ревностен. — От дълбоките планински пещери край Лламедос. Донесохме ги с нас и тук се размножават много бързо. Явно тинята ви е доста питателна. Убеден съм, че даже светят по-силно.

Мъждукането се придвижи. Не осветяваше кой знае колко, но очертаваше формата на нещата и се насочваше към асансьора, плавно напредвайки по великолепния таван.

— Дори сега се насочват към топлина и движение — отбеляза закачуленото джудже.

— Ъ-ъ… защо?

Ревностен се позасмя.

— В случай че умрете, командире. Мислят ви за някакъв плъх или дребен дивеч, пропаднал в пещерата им. Храненето е нарядко в Дълбините. Всяко ваше издишване означава храна. И когато накрая издъхнете, те се… спускат. Много са търпеливи. Оставят само костите.

— Не _смятах_ да издъхвам тук — промърмори Ваймс.

— Разбира се. Последвайте ме, моля! — Ревностен ги поведе покрай голяма кръгла врата. От другата страна на помещението имаше още няколко, както и неколцина зейнали отвора на тунели.

— Колко надълбоко сме?

— Не много. Около дванайсет метра. Копаенето ни се удава.

— В този град? — изуми се Ваймс. — А защо не пробваме да дишаме под вода? Всъщност вода е твърде ласкателна дума за нашия случай.

— Изолацията също ни се удава доста. Но, уви, явно трудно ни се удава да държим настрана Самюъл Ваймс. — Джуджето влезе в една по-малка стая с плътно покрит с блещукащи върми таван и кимна към две столчета с джуджешки размер: — Моля, седнете. Желаете ли нещо за освежаване?

— Не, благодаря. — Ваймс седна предпазливо на едното столче, което докара коленете му почти до брадичката. Ревностен зае място зад малко бюро от каменни плочи и буквално слиса Ваймс, като свали качулката си. Изглеждаше доста млад, с брада, която фактически бе подрязана.

— Колко са дълги всичките тези тунели? — запита Ваймс.

— Не възнамерявам да ви кажа — равно рече Ревностен.

— Значи подкопавате града ми?

— О, командире! Бил сте в юбервалдските пещери. Знаете как умеят да строят джуджетата. Ние сме майстори. Не мислете, че къщата ви ще пропадне.

— Но вие не просто градите мазета! Вие разработвате шахти!

— В известен смисъл. Ако питате нас, разработваме дупки. Пространство, командире, ето за какво копаем. Да, разработваме дупки. Макар че сигурно ще ви заинтригува, сондите ни откриха дълбок петмезен залеж…

— Не можете да правите това!

— Не можем ли? Но го правим, тъй или иначе — спокойно отвърна Ревностен.

— Но вие ровите под чуждите имоти!

— Зайците ровят, командире. _Ние_ копаем. И, да, така е. Все пак до каква дълбочина е поземлената собственост? И до каква височина?

Ваймс изгледа джуджето. „Успокой се — каза си той. — Тази лъжица не е за твоята уста. Прекалено голяма е. Остави Ветинари да реши какво да прави с нея. Придържай се към онова, с което си наясно. Придържай се към онова, с което _можеш_ да се справиш.“

— Аз разследвам сведения за убийство — рече той.

— Да. Граг Кофтимели. Ужасно нещастие — отвърна Ревностен с влудяващо спокойствие.

— Чух, че било жестоко убийство.

— Описанието е съвсем точно.

— Значи признавате?

— Предпочитам да допусна, че ме питате дали признавам, че е извършено убийство, командире. Да. Така е. И сме се заели с въпроса.

— Как?

— Обсъждаме наемането на _задкрдга_ — Ревностен скръсти ръце. — Това е „онзи, който стопява метала“. Онзи, който открива чистия скъпоценен камък на истината сред шлаката на объркването.

— _Обсъждате?_ Отцепили ли сте района на местопрестъплението?

— Стопилникът може и да нареди това, командире, но ние вече знаем, че престъплението е извършено от трол. — Лицето на Ревностен бе придобило изражение на озадачено оскърбление, което Ваймс жадуваше да изтрие.

— Как разбрахте? Видял ли го е някой?

— Не точно. Но край тялото е открита тролска бухалка.

— И това е всичко, на което се базирате? — Ваймс се изправи. — Стига ми толкова. Сержант Ангуа!

— Сър? — отзова се Ангуа до него.

— Да вървим. Трябва да открием мястото на престъплението, докато все още има незаличени улики!

— Нямате работа в по-долните зони! — озъби се Ревностен, скачайки на крака.

— Как ще ме спрете?

— Как ще минете през заключени врати?

— А _вие_ как ще разберете кой е убил Кофтимели?

— Казах ви, открита е тролска бухалка!

— И това е _то_? „Намерихме бухалка, значи го е извършил трол“? Някой ще се хване ли на това? Готови сте да почнете война в града ми с подобни бабини деветини? Защото, повярвайте, точно това ще се случи, когато дрънканиците ви се разчуят. Само пробвайте и ще ви арестувам!