Хиляда нощ - Том I (Том I)

В разказа не липсват и сексуалните „отклонения“, които се проявяват особено сред представителите на духовенството! „Обратните“ са показани с чувство на хумор и презрение, с поведението си те просто се самоизключват от обществото, стават за присмех с неестествените си наклонности независимо какво място заемат в политико-социалната му структура.

Макар и подсилена от фантазията, реалната история присъства по цялото протежение на приказките, всяка от които се развива в определена историческа среда, дори често сред реално съществували исторически личности.

На първо място сред тях, разбира се, е митологизираният в редица отношения образ на халиф Харун ар-Рашид, който е и основен герой в редица приказки.

Кой е всъщност Харун ар-Рашид?

Това е една от най-забележителните личности на Арабското средновековие, заел халифския престол през 766 г. и починал през 809 г. По негово време Багдадският халифат достига най-широките си граници и се простира между Индия и Атлантическия океан. Страната достига невиждано в историята си икономическо развитие, съчетано със забележителен, ненадминат преди и след него културен разцвет. Именно от негово време датира идеята, развита от сина му Маамун, за изграждане на Дома на мъдростта — огромна библиотека, събрала на лавиците си преписи и преводи от най-великите произведения на древността, благодарение на които след векове те се препревеждат на латински и се връщат към унищожилата техните оригинали Европа. Наред с това той възобновява изоставената от предшествениците му по вътрешнополитически причини настъпателна политика срещу Византия и нанася няколко поражения на известния и в нашата история император Никифор Геник, намерил смъртта си в известната битка с хан Крум през 811 г. Наред с настъплението срещу иноверците в рамките на халифата, което той провежда, в областта на външната политика този халиф се проявява като забележителен дипломат, търсещ контакт със света, особено с държавата на франките, обменя си с нея дипломатически мисии.

Тези известни факти от царстването на превърнатия в литературен герой велик арабско-ислямски халиф с право го поставят на челно място сред историческите лидери на Багдадския халифат. Всички останали герои, реално съществували или измислени, така или иначе, в една или друга степен са негови производни, повтарят или имитират неговите действия, макар и в различни конкретни ситуации.

Историческата роля на халифа обаче е оставена на заден план. На първо място изпъква неговата личност като човек, поставен по силата на божията воля начело на огромната държава. Халифът не е извисен на пиедестала на безгрешието, той е твърде далеч от образа на идеалния лидер въпреки приписваните му свръхестествени способности, благодарение на които му се подчиняват не само хората, но и митичните духове — джиновете. В действията си той е изравнен с всеки от поданиците му, той е частица от тях не само с решенията, които взема и които са справедливи в рамките на понятията на времето, но и с чисто човешките си нрави — колебания, противоречия, суета, гняв, любов, доброта, жестокост, ревност, прибързаност, ненужно забавяне, дори похот. Той съвсем не е светец, по-точно той е „светец“ именно в рамките на традиционните арабско-мюсюлмански понятия, които не признават светците и смятат канонизирането им за проява на многобожие, тоест за ерес. Този човек с безкрайна власт непрекъснато се преоблича като пътник, като търговец, дори като дрипав рибар, за да свали преградата между себе си и народа, да изслушва не само красиви истории, но преди всичко болките на обикновените хора, попада сам в тези си роли в комични или трагични ситуации, понякога дори животът му виси на косъм. В крайна сметка той винаги е образец на своеобразната средновековна арабска справедливост, която раздава щедро и безгранично: възнаграждава добрите, пострадалите от несправедливост и нещастните, наказва престъпниците (разбира се — със смърт). И всичко това той прави без претенции за популярност — възмездието идва след задълбочено изслушване и анализиране на фактите, а в повечето случаи самите участници в събитието дори не се досещат, че са пред всесилния халиф, и с това създават предпоставки за по-голяма откровеност.

Непосредствен съветник и помощник, стоящ редом до халифа, е неговият везир Джаафар Бармаки, също историческа личност. Родът на Бармакидите, ислямизирани индийски брахмани, изиграва особена роля за успехите на халифата. Те се проявяват като изключително добри администратори и особена роля в това отношение играе везир Джаафар. Друг е въпросът, че исторически в крайна сметка халифът обвинява своя везир и целия му род в корупция и убива или прогонва повечето от тях. Впрочем тази съдба е загатната неведнъж в приказките с постоянните закани на халифа срещу неговия везир, които един ден стават печална действителност.