Хиляда нощ - Том I (Том I)

Отношенията между съпругите са по принцип антагонистични, но сблъсъкът между тях е приглушен от присъствието на властния силен мъж. Същевременно всяка съпруга се опитва зад гърба на съперницата си да й подлее вода, да направи нещо, с което да я унижи, да й покаже, че е по-долна категория.

От друга страна, приказките недвусмислено показват, че влиянието на една или друга съпруга над мъжа, пъчещ се като неин всевластен господар, е огромно. Този феномен е демонстриран дори при такава личност, като халиф Харун ар-Рашид, който като всеки смъртен е подложен на натиска на някоя от съпругите или любимите наложници.

Но какво все пак представлява наложницата?

Многоженството се възприема в „Хиляда и една нощ“ като нещо напълно нормално и естествено, мъжът може да има няколко жени, между които разпределя любовта си, да ги обича по еднакъв начин. Но наред с тези законни съпруги в исляма съществува друга категория жени, които имат друг социален статус. Това са т.нар. джария — наложниците. Този статус също е наследен отпреди исляма и е присъщ не само на исляма, но и на европейските цивилизации. Това са чисто и просто робини, чужденки, пленени в бой, отвлечени или заробени сирачета, възпитани от специални „стопани“, които впоследствие ги продават на пазара. В „Хиляда и една нощ“ те са показани като стоящи много по-високо в интелектуално отношение, отколкото законните съпруги или дори от самите им господари. Едва ли е случаен фактът, че най-дълбоките научни познания, демонстрирани в приказките, са вложени в устата на тези нещастни същества, до душевността на които разказвачът се докосва с любов и уважение. А може би действително в живота е било така. Може би именно жените, особено тези от детинство специално подготвяни за бъдещата им роля наложници, за разлика от постоянно воюващите или търгуващите съпрузи и господари, които са имали само елементарни понятия от науките, и потъналите в леност законни съпруги, заети единствено с клюки и частично — с отглеждане на децата си, са имали възможност, пък и достатъчно свободно време в затворените хареми, за да се посветят на науките. В разказите правят впечатление своеобразните научни диспути „изпити“, на които десетина „учени мъже“, всеки „експерт“ в тясно определена област на науките, проверяват знанията на такава жена, съчетаваща в себе си цялата енциклопедичност на средновековните науки в арабско-ислямския свят и изразяваща пълноценно и обосновано на много по-високо ниво от самите „изпитващи специалисти“ техните постулати, взети заедно и допълнени с огромен талант на музикант, певец и поет. В такива случаи волно или неволно жената, наложницата, е поставена на пиедестал, надвишаващ този на мъжа. Именно това ни дава основание да предположим, че голяма част от приказките са били създавани именно в харемите, от жени, че немалка част от теоретическите постулати на средновековните науки също са се раждали в харемите, а впоследствие са били присвоявани и доразвивани от мъжката половина.

Интересна е съдбата на тези наложници. Те умеят да пеят, декламират, танцуват, свирят на различни инструменти, преподават на господарите си и на техните деца уроци по мъдрост, споделят постелята им, дори им раждат деца, които се смятат за равнопоставени наследници наред с децата от законните съпруги. В ежедневието си самите съпруги са поставени в доста неравноправно положение в сравнение с тях. Докато те са длъжни цял живот да не излизат от харемите, наложниците, съпроводени от специална охрана, обикновено възрастна жена, играеща нерядко ролята на сводник в любовните им авантюри, понякога дори сами, могат да се движат свободно по улиците, да посещават дюкяни, да пазаруват в тях — нещо, което им дава възможност да установяват контакти и да разговарят свободно с мъже, да се влюбват и т.н. Пък и за един мъж от „средната класа“ е чест да изпроси от господаря на такова момиче, обикновено емира, разрешение да се ожени за него (за радост на законната съпруга!). За да се стигне до желания „щастлив край“ обаче, двамата влюбени трябва да преминат безброй препятствия.

Социалният статус на съпругата, разбира се, е над този на наложницата, която е робиня не само на нейния съпруг, но и на самата нея, тя е ежедневна част от нейното обкръжение. Това не пречи презряната робиня да бъде предпочитана от господаря — ревността на съпругата в такива случаи е твърде основателна и сложните взаимоотношения може да се извратят по радикални проекти за мъст — опит за убийство, обикновено чрез отравяне или задушаване с „омайно биле“. В такива случаи съпругата получава наказанието си, но то е повече морално — просто мъжът й не споделя съпружеското си ложе с нея за определено време или в краен случай я използва в тесен домашен затвор — докато реши, че е простена, или ако съдбата на пострадалата завърши с щастлив финал. (Впрочем, ако погледнем към сегашния ни живот, в който фактическото многоженство е публична тайна и ежедневен факт, а отговорността към изоставената жена и създадените от нея деца е практически нулева, можем да стигнем до твърдо нелицеприятния за съвременните ни прави извод, че ислямът просто е узаконил факта на полигамията, реално съществуваща у всички народи в зората от развитието им до ден-днешен въпреки преследванията и официалното нравствено-религиозно отричане.)