Хиляда нощ - Том I (Том I)

Това е само пример от конкретния бит, който се диктува от няколко задължителни условия. Най-напред героят трябва да има дом, собствен или под наем — човек без дом е просто дърво без корен, скитник, преследван навсякъде от закона. Той трябва да притежава и средства, с които да демонстрира, ако не богат, то поне сносен живот и да поддържа този дом в рамките на онова, което повелява традицията — особено по отношение на гостоприемството и външния показ. Домът трябва да има подходяща мъжка и женска половина, изолирани една от друга. Някои герои дори притежават дворци, които надвишават по блясък, пищност и красота дворците на емирите. В обществото е особено важен външният престиж, който често е опит да се скрие незавидното всъщност материално положение. Описанията съдържат изключително големи подробности и уточнения за начина на живот в тези богати домове, за ненужно крайните прояви на лукса и разкоша, които по-късно създават в Европа легендите за ориенталската нега и леност. Те са буен водопад от пищност, великолепие и екстравагантност, където на челно място стоят златото, среброто, скъпоценните камъни, кристалът, различни видове скъпи и редки дървеса, алабастър, мрамор, гранит и засягат архитектурата, вътрешната уредба на приемната, спалнята и столовата, мебелировката, приборите, видовете храна, начина на поднасянето й и т.н. Читателят не само влиза в гостната или отредената на героя спалня, но и надниква там, където обикновено достъпът на чуждия поглед е изрично забранен — в харема, в кухнята, в килера. Всичко навсякъде трябва да бъде изискано, подчертано пищно и богато, да изтъква непрекъснато значимостта и сана на собственика. Цялата тази крещяща многоцветна обстановка трябва да бъде одухотворена с присъствието на прекрасни жени — наложници, певици, танцувачки, разказвачки, облечени в съблазнителни полупрозрачни одежди, обсипани с най-скъпи накити, предназначени за удовлетворяване на мъжката похот. Ако това не съществува, героят, колкото и да е умен, учен и благороден, си остава от по-долна, подчинена категория. Щастието му ще дойде тогава, когато го постигне божието благоденствие, изразено именно в тези бляскави външни признаци на имотността. Но получил го веднъж с божия помощ, а това е и нравственият извод за читателя, героят е длъжен да го използва не само за личните си нужди, но и в полза на бедните, сакатите, онеправданите. Той е длъжен непрекъснато да прави дарения и благодеяния, а облагодетелстваните от своя страна пък са длъжни да го възхваляват за щедростта и да молят Аллах да увеличи благосъстоянието му, за да бъде щедростта му още по-голяма, а и те самите един ден да стигнат, отново с божия помощ, до подобно благосъстояние. Пък ако това не стане — това е Негова воля, Той знае най-добре кому какво да даде, и всеки трябва да Му благодари за късмета си независимо какъв е той. Защото Аллах е пожелал един да бъде цар, друг — емир, трети — търговец, четвърти — просяк… Това е волята Му!

Ценностите на арабско-ислямската цивилизация присъстват навсякъде в това ежедневие, изпълнено със случки и приключения. То се отразява и в начина на контактите между хората. Това е едно създадено веднъж завинаги общество от неравнопоставени санове, където постоянно един стои над другия, а само един човек стои на върха на социалната пирамида — халифът, всевладетелят, емирът (повелителят) на „правоверните“, независимо кой е той, как се е добрал до този най-висок пост в държавно-клерикалната йерархия и как ще го отстъпи на друг — доброволно, насилствено или по естествен път — да се прибере „в лоното на Аллах“. Защото това негово извисяване не го прави по-малко уязвим към обикновените човешки слабости, той съвсем не е светец, а е също обикновен човек, но поставен по волята на Аллах да води другите. Ако сбърка — отново ще се намеси Аллах, ще поправи грешката му или направо ще го смени с друг. Защото и властникът е смъртен и носи на плещите си тежестта на греховете си, за които е отговорен пред Аллах. Цената на тези грехове е твърде висока — нерядко това е собственият му живот. Именно в тази прокарвана повсеместно идея се крие една първична демократичност, толкова импонираща на първосъздателите на Европейското просвещение през XVIII в.

Това, че именно битовите приказки са преведени и добиват преди другите популярност в Европа, е продиктувано не само от тяхната екзотичност и специфични описания, толкова интригуващи за европееца от времето на Просвещението, но и от характера на самите герои. Те са предимно представители на „средната класа“, занаятчиите и търговците, с които европеецът е осъществявал най-често контакти. Привлекателна е и моралната уравниловка, с която той се сблъсква постоянно в различните сюжети. Въпреки крещящите различия в бита на двете цивилизации, християнската и мюсюлманската, тази що-годе приблизителна общност в начина на мислене на „третото съсловие“, вече играещо все по-значителна роля и на Запад, и на Изток, прави именно тези приказки по-интересни и разбираеми за европейския читател, те му носят повече информация за един непознат свят, а описанията на разкошния бит на равнопоставени с него в съсловно отношение личности го заставят да се стреми към подобен начин на живот; той ги допълва с фантазията си, приспособява ги към своето политико-религиозно кредо и те създават у него допълнителен импулс да търси промени в собственото си общество, раздирано от многовековни политически борби и религиозни войни. Приказките са очистени от такива подробности, като мръсните тесни средновековни сокаци, отвратителните миризми на ориенталския град, мръсотията, бедността — тези неприятни подробности, които в реалния средновековен живот и на Изток, и на Запад са едни и същи. Ориентът се превръща в непозната невиждана романтика, която много европейски мислители на Просвещението впоследствие ще възпеят или пресъздадат, без дори да са я зървали, почти единствено върху основата, поставена от тези първи преведени приказки. Колкото до жестокостта на отделните владетели, тя е практически същата, както в европейския „цивилизован“ Запад, с безкрайните битки между отделните дребни властолюбиви и алчни владетели, водени предимно под религиозни знамена, които често са били дори по-жестоки от описаните в приказките.