* * *
Често наричат „Хиляда и една нощ“ арабска средновековна енциклопедия или енциклопедия на средновековния арабин. Лично аз дори бих зачеркнал думата средновековен. Почти целият комплекс на арабския бит, на арабските обичаи е жив досега в ежедневието на обикновения „средностатистически“ арабин. С тях и днес всеки чужденец може да се сблъска на улицата, в магазина, в дома и семейството, да усети от непринудения разговор особеното отношение на арабина към кръвта, роднинството, към едновереца. И към самия чужденец.
Дългият опит и живот в Арабския свят са ме убедили, че установяването на трайно приятелство с арабин е дълъг и труден процес — за това са нужни усилия, задълбочено владеене на езика, широки познания за арабската, особено средновековната, култура и за мюсюлманските ценности, непрекъснато убеждаване и честно отношение на равен с равен, чрез което правоверният мюсюлманин арабин да се убеди в искрено доброжелателното отношение към него. Достигне ли се веднъж подобно приятелство, то е наистина от душа, докрай, с пълно самоотдаване и саможертва. Обаче ако, не дай боже (а това се отнася и за отношенията между самите араби), единият злонамерено излъже другия (тук не става въпрос за традиционното търсено и желано и от двете страни „надлъгване“ в дюкяна за цената на определена стока — то е естествено и се разбира от само себе си), тоест целенасочено му нанесе вреда или го унижи, той се превръща моментално във враг до смърт. Кръвен враг за цял живот! Вражда, която ще изчезне само след като изчезне единият от нейните носители, а може да се предаде и на поколенията.
Тези своеобразни нрави, този жив и до днес живот лъхат от всяка страница на „Хиляда и една нощ“. Тази книга може да служи и като своеобразен наръчник не само за начина на арабското мислене, който често не се покрива с нашите понятия за логика, но и за начина на отношението, на контактуването с араби и мюсюлмани.
Като се изключат въвеждащата част, в която е обоснована причината за създаването на тази безкрайна огърлица от приказки, и последната, в която добрата душа на изключително умната и интелигентна Шахразад побеждава жестоките, но породени по обективни причини помисли на Шахриар — един иначе умен и справедлив според тогавашните виждания цар, всичко останало се развива извън тях независимо дали разказът се води от първо или от трето лице. Само връзката между отделните нощи напомня на читателя за какво всъщност става въпрос, и ни връща към темата за жестокия цар и за умната му съпруга. И всяка приказка се прекъсва призори на най-интересното място, за да създаде любопитство, да застави царя да изчака с жестоката си присъда, докато чуе края й — и винаги да чува и началото на нова, не по-малко интересна приказка.
Безспорната идея на гениалния анонимен разказвач е да бъде убеден царят, а чрез него — и самият слушател, в моралната сила на изводите, които се съдържат във всяка от приказките независимо от дължината й. Има приказки притчи от по няколко реда, а има и истински романи от стотици страници. Тази сила е основното оръжие на Шахразад, с което тя постепенно подчинява волята на Шахриар, заставя го да се откаже в крайна сметка от твърдото си решение, дадено не как да е, а с клетва пред Аллаха, да отстъпи от утвърдения си жесток навик да убива всяка поредна съпруга след първата прекарана с нея нощ като отмъщение за неоправданата изневяра и унижението, нанесено от собствената му съпруга. Шахразад от своя страна прави всичко възможно не само да спаси собствения си живот, да го удължи с още един пореден ден, но и да убеди чрез разказите си своя господар в дълбоката несправедливост на действията му, да спаси живота на други нещастни девойки, които може да се появят след нея. За тази цел тя не само разказва приказки, но и взема на всеоръжие целия комплекс от ценностите на средновековната арабско-ислямска цивилизация, използва широко като доказателства и доводи религиозните канони, космогонията, историята, географията, дори математиката, дава примери с разни народи, реални и измислени, с бележити исторически личности от близката и далечната история, с напълно измислени герои в реално съществували държави, за да му внушава непрекъснато несправедливостта на извършваното от него. В „Хиляда и една нощ“ изброихме повече от осем хиляди различни герои, всеки със свой характер, всеки с определено, по-важно или по-второстепенно място в конкретната приказка, като се изключат безименните безбройни войници, слуги, наложници и цялата човешка тълпа.
Читать дальше