Хиляда нощ - Том I (Том I)

Трудна е за подробно описание демонстрираната навсякъде външна красота на жената, подсилена от пищните скъпи накити и многоцветните дрехи. И не то е най-главното. С изумителни подробности разказвачът навлиза в най-дълбоките гънки на женската душа, надниква в най-съкровените й кътчета. Най-красивото в нея е описано в стихове. Защото жената, въпреки високите си интелектуални качества, за които говорихме, си остава Жена, копнееща за ласки, изпълнена с терзания и колебания, с мъки от изневери, раздели и безкрайни очаквания. Плачът е нейното ежечасно състояние, прекъсван само по време на кратките срещи с любимия. Защото всичко изчезва, когато желаният и очакван мъж се появи пред нея.

Противно на догмите в различните религии любовта между две човешки същества в „Хиляда и една нощ“ непременно в крайна сметка е свързана с плътското удоволствие, „защото Бог не е създавал/ в живота гледка по-красива/ от двама влюбени в постеля,/ преплетени във обич дива“. При истинската любов бракът, макар и да е предпочитан, не е задължителен. Най-често младите са принудени от обстоятелствата да изчакват преодоляването на традиционните нравствени условности, но често не се съобразяват с тях. За разказвача дори не е важен фактът, че влюбената жена може да бъде и омъжена. Напротив, в разказа му измаменият съпруг често се превръща в карикатура, обхваната от съвсем обоснована ревност. А „невярната жена“ с любовта си се превръща в образец на женско целомъдрие — защото тя е вярна не на натрапения съпруг, а на истинската си любов. Религиозната догма е обърната с краката нагоре!

Друг е погледът на разказвача към оня тип изневяра, породена от похотта. Тя се отрича изцяло и безусловно. Разказвачът все пак подчертава разликата между искрената любов и похотта, за която, разбира се, основна вина отново носи жената. Това за него вече не е любов, тя се осъжда рязко, разпътницата си получава заслуженото, омразата на хората и бога и крайното наказание се превръщат просто във възмездие на съдбата — а това вече е божия присъда. Тук вече е в сила другата стихотворна теза: „Не доверявай на жените,/ не вярвай в техните обети,/ любов, омраза — всичко крият/ те в цепката между нозете!“, но с непрекъснато подчертаваното противопоставяне между истинската любов, породена от чисти искрени чувства, и вулгарното полово влечение. Противопоставянето на двата аспекта на сексуалните връзки е рязко, между тях съществува непреодолима пропаст.

Тук му е мястото да се спрем върху прословутите „сексуални“ редове на „Хиляда и една нощ“ — един толкова оспорван аспект на приказките. От кого? Разбира се, преди всичко от религиозните моралисти фанатици, така образно и карикатурно представени с фалшивото им целомъдрие и моралното им двуличие именно в „Хиляда и една нощ“. Не може и не бива да се търси дори елементарна вулгарност, що се отнася до физическата близост между влюбени. Цялата „еротичност“, най-интимните и най-подробни сцени на такава близост са представени като нещо напълно естествено, без очаквания от някои натурализъм. Напротив, тези сцени, като се започне от бавното ритуално взаимно разсъбличане и се стигне до сексуалния екстаз, са показани с безкрайна нежност и внимание, лишени са от елементарна грубост и безцеремонност, изпълнени са с взаимно уважение и любов, а някои дори са описани във великолепни стихове. Те може и да са шокирали надъхания фанатичен средновековен арабин, но за съвременния читател, свикнал от модерните книги и от екрана на какво ли не, биха изглеждали дори прекалено романтични и сладникави. Те са толкова естествени, че читателят, предубеден от легендата за тази „еротичност“, стигаща едва ли не до цинизъм, би се запитал: „Е, какво пък чак толкова?“ И дори би си помислил, че преводачът е цензурирал текста. Нека кажем — само на едно място в превода сме допуснали подобна „реакция“ и читателят сам ще се убеди в правилността на това наше решение.

Нещо повече — в почти извратените ни съвременни сексуални нрави, рекламирани без най-елементарни задръжки дори на улицата и от екрана, дори пред очите на невръстни деца, „сексуалните“ сцени от „Хиляда и една нощ“ са просто… връх на морала! Те са само „желаното щастие“, което не се прикрива с фалшиви „морални“ завеси и превземки, а за него се разказва внимателно, но без ненужни двулични заобикалки. Това се отнася и за мъжа, и за жената — ясно, че и двете страни с еднаква сила се стремят да достигнат тази близост. Влюбените трябва да платят с мъки, страшни и опасни препятствия застават на пътя им, но те вървят и вървят, устремени към това щастие. При това взаимно търсене, безброй грешки и субективни условности активната страна е не само мъжът, но и жената, която дори с риск за живота си защитава правото си сама да определи избраника си. И това щастие в крайна сметка се реализира в постелята — но не непременно в съпружеското ложе!