Хиляда нощ - Том I (Том I)

— Така и ти, ако ме беше оставил — и аз щях да те оставя, но ти искаше да ме убиеш! Затова и аз ще те хвърля в морето затворен в това шише!

— Заклевам те в името на Аллах! — изкрещял ифритът. — За бога, рибарю, не го прави! Не ме упреквай за това, което сторих! Сега ще ти направя добро! Нали една пословица казва: „Направи добро на злосторника — достатъчно е и стореното от него зло!“ Ще те възнаградя така, че за цял живот ще станеш богат!

Взел рибарят от ифрита клетва, че ако го пусне, ще му направи добро, и отпушил шишето. Измъкнал се димът от шишето, сгъстил се и приел разкривените очертания на ифрита, който грабнал шишето и го хвърлил в морето. Когато рибарят видял това, минало му през ума, че неговата вече е свършена — даже подмокрил дрехите си. Позасмял се ифритът, закрачил пред него и казал:

— Върви след мен, рибарю!

Двамата излезли далеч от града, качили се на една планина, после слезли в широка долина, а сред нея — пълноводно езеро. Тук ифритът наредил на рибаря да хвърли мрежата си и да полови риба. Погледнал рибарят в езерото и се учудил, че рибите в него били бели, червени, сини и жълти. Хвърлил мрежата — в нея се оказали четири риби, всяка с различен цвят.

— Иди с тези риби при султана — казал ифритът. — Дай му ги и той ще ти даде за тях нещо, което ще те направи богат.

Тропнал той с крак о земята, тя се разцепила и го погълнала.

Върнал се рибарят у дома, намерил една делва, напълнил я с вода и пуснал рибите в нея. Вдигнал я на глава и отишъл в двореца на султана. Въвели го при него и той му дал рибите. Много се зачудил султанът — не бил виждал през живота си такива риби — нито по вид, нито по цвят.

— Дайте тези риби на готвачката! — разпоредил се той. — Нека ги опържи!

Везирът наредил на готвачката да изпържи рибите. Взела ги тя, почистила ги, подредила ги в тигана, оставила ги да се зачервят от едната страна, обърнала ги на другата. Изведнъж стената на кухнята се разтворила и от нея излязла девойка. Гърдите й — пъпки росни, бузите й — свежи рози, очите й — сини, лицето й — луна изгряла, станът й се полюлява, забрадката — коприна в цвят небесен, на ушите — обеци безценни, на китките — гривни невидени, а пръстените — драгоценен камък, в ръката й — бамбукова тояга. Натопила тя тоягата в тигана и рекла:

— Риби, риби, помните ли стария завет, върху който дадохте обет?

Готвачката паднала в несвяст. Девойката повторила и потретила думите си. Рибите надигнали глава от тигана и отговорили:

— Да, да!…

А после в хор казали следното двустишие:

Девойката обърнала тигана и излязла, откъдето била влязла, затворила се стената на кухнята. Когато неволницата дошла на себе си, четирите риби вече били изгорели като черен въглен. И докато тя се вайкала, везирът се надвесил над главата й:

— Давай рибите за султана!

Разплакала се готвачката и разказала на везира какво се било случило.

Изпратил той да извикат пак рибаря и когато му го довели, му рекъл:

— Рибарю, трябва непременно пак да донесеш четири риби като онези!

Отишъл рибарят при езерото, хвърлил мрежата, издърпал я и в нея — четири риби. Отнесъл ги на везира, той ги дал на неволницата и казал:

— Я ги опържи пред мен, за да видя с очите си тази работа!

Запретнала се тя, почистила рибите, сложила ги в тигана. И ето че стената се разтворила, появило се момичето с предишните си дрехи, с тоягата в ръка. Натопила я тя в тигана и рекла:

— Риби, риби, помните ли стария завет, върху който дадохте обет?

Надигнали рибите глава от тигана и отговорили със същото двустишие:

Но ето — нежно утрото изгряло и Шахразад тук приказката спряла…

И ПРЕЗ СЕДМАТА НОЩ…

Тя продължила:

Разправят, царю честити, че девойката обърнала тигана с тоягата, излязла, откъдето била влязла, и стената се затворила.

— Това е работа, която не бива да се крие от султана! — казал везирът, отишъл при царя и му разказал всичко.

— Трябва непременно да го видя с очите си! — казал султанът. — Нареди на рибаря да донесе четири риби както първия път! Давам ти три дни срок!

Отишъл рибарят при езерото и тутакси донесъл рибите, а султанът наредил да му дадат четиристотин динара. После се обърнал към везира:

— Изпържи рибите сам, тук, пред мен!

— Слушам и се подчинявам! — отговорил везирът.