Хиляда нощ - Том I (Том I)

— Това са думи на неверни жени, които са предали семейното огнище и не държат на верността си!

Исках да я ударя, но тя вдигна ръка, произнесе нещо неразбираемо и каза:

— Нека Аллах с моята магия те превърне наполовина в камък, а другата половина да остане човешка!

И както виждаш — така стана! Нито лягам, нито ставам, нито съм жив, нито съм умрял!

След това тя омагьоса и града с пазарите му, с градините му. В нашия град живееха хора от четири рода — мюсюлмани, християни, евреи и идолопоклонници. Тя ги превърна в риби: белите са мюсюлмани, червените — идолопоклонници, сините — християни и жълтите — евреи. Омагьоса и четирите острова — превърна ги в планини и ги нареди около езерото. Всеки ден идва да ме измъчва, с кожен камшик ми нанася сто удара, докато потече кръв. После под тази дреха ми навлича друга, от твърди косми…

— Момко, ти прибави нова тревога към моята! — заговорил царят. — И къде е сега тази жена?

— Под кубето, където лежи робът!

— За бога, момко! Аз ще запомня какво ти е сторила, пък дано после и ти ме споменаваш с добро!

Така си поговорили, докато се мръкнало. Царят се скрил, защото идвало времето на магьосницата. Съблякъл се, запасал меча си, отишъл при роба, ударил го и го убил. Вдигнал го на гръб и го хвърлил в кладенеца насред двореца. Върнал се, преоблякъл се в дрипите му, наместил се в саркофага и оставил оголения меч до себе си.

А след малко при момъка се появила магьосницата. Тя смъкнала дрехите му, грабнала камшика и заудряла.

— Ах, не ти ли стига това, което съм! Имай милост! — приплакал той.

— А ти пожали ли ме, защо ми отне любимия? — отговорила тя.

Накрая му навлякла дрехата от косми и коноп, метнала върху нея наметалото и отишла при роба — носела стомна с вино и паница варено месо. Влязла при него, заплакала, занареждала:

— Господарю, поговори ми, кажи ми нещичко, господарю!

После произнесла:

Стегнал царят гърлото си, изкривил езика си и заговорил така, както говорят черните в Судан:

— Ах, ах! „Няма сила и воля освен у Аллаха!“

— Може би господарят ми е вече здрав! — изкрещяла тя от радост.

— Проклетнице, ти не заслужаваш да ти проговоря! — заговорил царят с още по-слаб глас. — По цял ден измъчваш мъжа си! Той вика от вечер до сутрин и ми пречи да заспя! Ако не беше той — досега да съм оздравял! Това не ми позволяваше дори да ти говоря!

— Ако разрешиш, ще го отърва от този му образ!

— Отърви го, че да сме спокойни!

Скочила тя, взела паница, напълнила я с вода, заговорила над нея и във водата закипяла тайната на съдбата. Напръскала момъка и рекла:

— Излез от това си лице и се върни в предишното!

Трепнал момъкът, изправил се на крака и се зарадвал на спасението си.

— Махай се и не се връщай тук! — изкрещяла тя. — Иначе ще те погубя!

Избягал той, а тя се върнала в кубето, влязла при роба и рекла:

— Господарю, покажи ми лицето си да го видя!

— Ти какво направи? — запитал царят със слаб глас. — Сега клонката е спокойна, а коренът е недоволен!

— Къде е този корен, любими?

— Това са хората на този град, четирите му острова! Всяка нощ в полунощ рибите надигат глава и ни умоляват! Затова тялото ми не може да се излекува! Отърви ги, а после се върни при мен, хвани ръката ми и ме изправи — тогава ще съм излекуван!

— В името на Аллаха ще го направя с удоволствие, господарю! — възкликнала радостно магьосницата, отишла при езерото, наляла си малко вода и произнесла над нея някакви неразбираеми думи.

Но ето — нежно утрото изгряло и Шахразад тук приказката спряла…

И ПРЕЗ ДЕВЕТАТА НОЩ…

Тя продължила:

Разправят, царю честити, че рибите потръпнали, надигнали глави и тутакси се превърнали в хора. Паднала магията и градът закипял от живот: пазарите се съживили, всеки заработил занаята си, планините пак станали острови както някога. А магьосницата се върнала при царя и рекла:

— Любими, подай ми благородната си ръка да я целуна!

— Приближи се! — казал царят със слаб глас.

Тя се навела и той така насочил острието на меча си, че го забил в гърдите й и то изскочило откъм гърба й. Ударил втори път и я разсякъл на две. Изскочил навън и намерил омагьосания момък, който го очаквал, целунал му ръка и му благодарил.

— Ти в твоя град ли ще останеш, или ще дойдеш в моя? — запитал царят.