Хиляда нощ - Том I (Том I)

— О, цар на времената! Знаеш ли колко време път има до твоя град?

— Два дни и половина!

— Царю, до твоя град се стига за цяла година! Ти дойде дотук за два дни и половина, защото градът ми бе омагьосан! А аз, царю, няма да се отделя от теб нито за миг!

— Слава на Аллаха, който ме възвиси чрез теб! — рекъл царят. — Ти си мой син, защото аз за цял живот не можах да си създам син!

Двамата се прегърнали. Отишли в двореца. Царят, който дотогава бил омагьосан, съобщил на поданиците си, че тръгва на свещено поклонение. Той потеглил със султана, чието сърце копнеело за града му — нали отсъствал от него цяла година! Вървели, що вървели, цяла година, денем и нощем и накрая стигнали до града на султана.

Излезли везирът и войниците да го посрещнат. Царят влязъл в двореца си, седнал на трона, извикал везира си и му разказал какво се било случило с него и с момъка. Всичко си влязло в реда на нещата. Султанът възнаградил много хора. Наредил на везира да му доведат и рибаря, който му бил донесъл рибите, дарил го и го запитал има ли деца. Рибарят отговорил, че има син и две дъщери. Царят се оженил за едната дъщеря, момъкът се оженил за другата. Царят взел и сина му при себе си и го направил пазител на хазната си. После изпратил своя везир в града на момъка на Черните острови и го дарил да бъде там султан. А по него с петдесетте мамелюци изпратил скъпи одеяния за всички тамошни емири.

А рибарят станал най-богатият човек на времето си, дъщерите му стана ли царски съпруги и живели щастливо толкова, колкото им било писано…

— Но това, царю честити, едва ли е толкова удивително, колкото онова, което станало с хамалина!

— А какво е станало е хамалина? — запитал цар Шахриар.

И Шахразад заразказвала:

Имало едно време в Багдад един човек. Той бил хамалин. Веднъж, докато чакал на пазара подпрян на кошницата си, пред него застанала жена с наметка от мосулска коприна, бродирана със злато, със златни ресни по краищата. Надигнала тя покривалото от лицето си и под него се открили черни очи с дълги мигли и тънки вежди. Била със стройна снага и хубаво лице.

— Вземи кошницата и ме следвай! — нежно изрекла тя.

Нарамил хамалинът кошницата си и я последвал. Спрели пред някаква врата. Тя почукала, излязъл християнин, дала му тя един динар и купила маслини. Сложила ги в кошницата и наредила:

— Носи ги и ме следвай!

— Аллах ми дари благодатен ден! — си казал хамалинът.

Надигнал кошницата и тръгнал след нея. Спряла тя в дюкяна за плодове и купила оттам ябълки шамски, дюли османски, сливи омански, лилии алепски, рози дамаски, краставици нилски, лимони египетски, фурми ханаански, лалета и анемони. Сложила всичко в кошницата и наредила на хамалина:

— Носи!

Понесъл я той и я последвал. Стигнали до месаря.

— Отрежи ми десет ратла месо! — помолила тя.

Отрязал й той, завил месото в бананов лист, тя го сложила в кошницата и наредила на хамалина:

— Носи и върви след мен!

Последвал я той. А тя спряла пред сладкаря, взела една тава и я напълнила с всичко, което имал: мушабак; кадаиф, маймун; лимонови резанки, пръстчета; кадийски парченца. Подредила всички сладки в тавата и я сложила в кошницата. Сетне спряла при продавача на благовония и купила от него десет вида розова вода, аромати от цветя, а също така малко захар, взела пръскачка за розова вода, парченца тамян, корички от амбра и мускус, взела и една искендерунска свещ, сложила всичко в кошницата.

Надигнал хамалинът кошницата. Вървели, що вървели, стигнали до хубав дом, висок, на четири колони, портата му — абаносова, обкована с червено злато. Спряла тя, почукала леко и ето — отворила се портата с двете си створи. Надзърнал хамалинът и що да види — мома със снага източена, с гръд изпъчена, на лицето хубост изгрява, кръшен стан се полюлява, челото — сърп луна, очите — на сърна, вежди — месец през Рамадан, уста — пръстенът на Сулейман, лице — изгрев месечина, бузи — алена малина, гърди — нарове близнаци росни, корем стегнат — книга, пълна с въпроси. Хамалинът загубил ума и дума, едва не изпуснал кошницата от главата си.

— Цял живот не съм имал по-благословен ден! — възкликнал той.

— Здравейте! — казала привратницата и ги повела навътре.

Стигнали до стая красива и чиста, по тавана — рисунки златисти, с високи сводове, гирлянди и мраморни скамейки, със скринове, наметнати с покривки меки. Посред стаята — мраморно ложе с вградени в него бисери и скъпоценности, над него — балдахин от червен атлас. Там седяла мома: очите черни — вавилонска слава, снагата — като буква алиф права, лицето — светло, слънце затъмнява. Била като планета, която нощем бляска, или като съпруга бедуинска, както я е описал стихотворецът: