Хиляда нощ - Том I (Том I)

— А, не, другояче! — рекла тя.

Той го казал с трета дума.

— Друго е! — викнала тя и продължавала да го удря.

— Добре де, предавам се, кажи ти как се нарича! — помолил той.

— Маргаритката на дързостта! — отговорила тя.

— Е, слава на Аллаха, щом е Маргаритката на дързостта! — възкликнал хамалинът.

И пак обърнали чашите.

Надигнала се втората, съблякла се, скочила в езерцето, направила като първата, излязла, седнала на скамейката до хамалина, посочила онова между бедрата си и запитала:

— Ей, светлина на очите ми, как се казва това?

Той го казал, както си е.

— Да пукнеш дано за такава мръсна дума! — викнала тя.

— Маргаритката на дързостта!

— Не е! — писнала тя и го плеснала по раменете.

— Как се казва тогава?

— Чистотата на сусама!

Скочила и третата, съблякла се, натопила се в езерцето, направила като предните, седнала до хамалина и също запитала:

— Какво е това? — и посочила онова между бедрата.

Той й казал — това е, онова е, а тя го удряла, докато той сам я запитал:

— Добре де, кажи ти как се казва!

— Ханът на Абу Мансур! — отговорила тя.

Ето че и хамалинът станал, съблякъл се, скочил в езерцето, разплискал го, заплувал, измил се като тях. После излязъл, изтегнал се между момите: ръцете — върху привратницата, нозете — върху съпровождачката, пък показал онова, което му било между бедрата, и запитал:

— Господарки, а това как се казва?

Разсмели се всички на думите му, даже се гътнали по гръб от смях и му казали как се казва.

— Не! — казал той и си взел от всяка по целувка.

Те казали същото с друга дума.

— Не! — викнал той и ги запрегръщал поред…

Но ето — нежно утрото изгряло и Шахразад тук приказката спряла…

И ПРЕЗ ДЕСЕТАТА НОЩ…

Тя продължила:

Разказват, царю честити, че момите повтаряли с разни думи как се казва онази работа, хамалинът ги целувал и прегръщал, а те се смеели. Накрая го запитали:

— Как се казва тогава?

— Това е Мулето на смелостта, което плеви Маргаритката на дързостта, ближе Чистотата на сусама и спи на Абу Мансур в хана! — отговорил той.

Че като се разсмели онези ми ти жени, на гръб се тътнали. После пак се върнали към обичайните си приказки и си бъбрили сладко, докато се мръкнало.

— Хайде, върви си вече! — рекли момите. — Стига ти колкото ти показахме!

— За бога! — възкликнал хамалинът. — Душата ми по-лесно ще напусне тялото ми, отколкото аз да ви изоставя! Хайде да слеем деня с нощта, пък съмне ли се — всеки ще тръгне по работата си!

— Кълна се в живота си! — възкликнала привратницата. — Я да го оставим да пренощува тук, да се повеселим с него! Той е поопърпан, но не му липсва акъл!

— Остани тогава! — съгласили се останалите. — Само при едно условие: каквото и да видиш — не питай нито какво е, нито защо е!

— Добре!

— Я прочети какво е написано при вратата!

Хамалинът видял, че над вратата със златно мастило е написано: „Не говори за онова, което не те засяга, и слушай онова, което не ти приляга!“

— Добре! — възкликнал хамалинът. — Така да бъде!

Привратницата приготвила ястията, запалили свещите и огъня, пак седнали да хапнат и пийнат. Изведнъж се чуло някой да хлопа на вратата. Това не ги смутило. Едната отишла на вратата. Върнала се след малко и рекла:

— Май ще ни стане още по-весело! Пред вратата има трима странници, брадите им са бръснати, и тримата са слепи с лявото око. Чудно съвпадение! Такива смешни лица имат, такава външност!

— Пък нека влязат! — рекли другите две. — Но им постави условието: да не приказват за онова, което не ги засяга, и да слушат онова, което не им приляга!

Излязла момата навън и довела трима еднооки мъже — брадите им обръснати, мустаците — едва покарали, приличали на просяци. Те погледнали хамалина и забелязали, че вече е пиян. Решили, че и той е просяк. А той се ококорил и им викнал:

— Я сядайте и не разпитвайте излишно — не прочетохте ли онова над вратата?

Поднесли ядене и на просяците, те хапнали, после поседнали на сладка приказка, а привратницата им наливала. Когато чашката се завъртяла за втори път, горещината ги ударила в главата. Те помолили за някакви музикални инструменти да се позабавляват. Привратницата донесла мосулска тамбура, иракски уд и персийски джанак. Станали просяците, единият взел тамбурата, вторият — уда, третият — джанака, ударили по тях мъжете, запели момите, извисили им се гласовете.

Точно тогава някой почукал на вратата. Станала привратницата и отишла да види кой е.