Хиляда нощ - Том I (Том I)

— Я да те хвърля аз пак в това море и да си построя тук къща. И на всеки, който се мерне насам, ще забранявам да лови риба тук, ще му казвам: „Тук има ифрит! На всеки, който го измъкне, той изброява разни видове смърт — да си избирал между тях!“

Разгневил се ифритът, опитал се да се измъкне, но не успял — притискал го изсеченият печат на Сулейман. Проумял, че нищожният рибар го е затворил и че той е пак най-жалкият, най-униженият и най-презреният сред ифритите.

— Отвори ми — добро ще ти направя! — завикал той.

— Лъжеш, измамнико! — отговорил рибарят. — Аз ще направя с тебе онова, което ти щеше да направиш с мен, или онова, което се случило между везира на цар Юнан и неговия знахар Руян!

— Какво общо имат тук цар Юнан и знахарят Руян? — запитал ифритът. — И какво толкова се е случило между тях?

И рибарят заразказвал:

— Имало едно време, много, много отдавна, в град Фарс, в земята Рум, цар, който се наричал Юнан. Имал той пари, могъщество и свита от всички народи. Но излязла по тялото му проказа. Безсилни били пред нея лечители и знахари, никой не можел да го излекува.

Един ден в града дошъл известен лечител на почтена възраст на име Руян. Той бил прочел много гръцки, персийски и арабски книги по медицина, познавал корените на билките и листата на полезните и вредните растения — треви и храсти. Поживял няколко дни в града и дочул за болестта на царя. Още не съмнало, и той облякъл най-хубавите си дрехи и се явил пред него. Пожелал му навеки да бъде велик, да живее в благоденствие и доволство, представил се и рекъл:

— Господарю, разбрах, че нещо лошо те е постигнало. Аз ще те излекувам, без да те тъпча с лекове, без да те мажа с мазила!

— Знахарю! — възкликнал царят зачуден. — Това, което ми разправяш, за колко време ще стане, за колко дни?

— Утре ще стане! — отговорил знахарят.

Той подбрал нужните му лекове и билки, взел дебела тръстика, направил я като тояга за игра с топка на кон, издълбал я отвътре, сложил лекарството в дупката и я запушил с дръжка. Направил и топка — сам знаел каква трябва да бъде. На другия ден влязъл при царя и му казал да излезе да поязди на мегдана, като си поиграе с топката и тоягата.

Събрали се оръженосци и емири, сановници и везири. Излязъл и царят на мегдана. Знахарят Руян му подал тоягата и рекъл:

— Хвани здраво тази тояга! Карай по мегдана, удряй с всички сили с тоягата по топката — нека се запотиш! Лекът ще проникне през дланта ти и ще потече в цялата ти снага! После се върни в двореца, изкъпи се и заспи — тогава ще се излекуваш, ще бъдеш здрав!

Взел цар Юнан тоягата, стиснал я в ръката си, яхнал жребеца, грабнал топката, подхвърлил я и я подгонил да я настигне. Удрял той по топката, удрял — докато се изпотил, и от стискането лекът се просмукал в тялото. Знахарят Руян му наредил да се върне в двореца и да влезе в хамама. Изкъпал се хубаво, облякъл се, легнал и заспал. Когато се събудил, огледал снагата си и не видял ни следа от проказата — тя била чиста като бяло сребро. Зарадвал се, олекнало му на душата, отпуснал се.

Това се случило с цар Юнан. А знахарят Руян се прибрал у дома си и преспал там. На сутринта се върнал при царя, той му станал на крака, прегърнал го, сложил го да седне до себе си, нахранил го, пожелал му здраве, облякъл го в нови дрехи, много неща му дарил и беседвали чак до вечерта. Благодарил знахарят и се завърнал у дома си.

Царят си имал един везир, неприятен на вид, злоезичен, подъл, скъперник, завистник, винаги го гонели лоши мисли и омраза. Когато той забелязал, че царят се сближава повечко със знахаря Руян, завидял му и затаил срещу него злоба. Или както казват в такива случаи: „Човешката плът не може да не завижда!“ Или пък: „Несправедливостта се таи в душата — проявява се чрез сила, но е породена от безсилие!“ Пристъпил везирът към цар Юнан, целунал земята пред него и му рекъл:

— О, цар на всички времена! Имам един важен съвет и искам да ти го кажа.

— Какъв е съветът ти? — запитал царят.

— Царю честити! — отговорил везирът. — Казали са древните: „Който не вижда бедата, не го облажава съдбата!“ Виждам как господарят ми облагодетелства безразсъдно своя враг, онзи, който иска да го лиши от земите му!

Разгневил се царят, пребледнял и запитал:

— Кой е този, за когото твърдиш, че ми е враг, а аз съм му правил добрини?

— О, царю, ако спиш — събуди се! — отговорил везирът. — Та това е знахарят Руян!