Хиляда нощ - Том I (Том I)

И ето — след десет години дойдох с тях при балдъзата си — да ги отърве от този им образ.

— Това наистина е удивителна история! — възкликнал джинът. — Дарявам ти една трета от кръвта му и от наказанието му!

Пристъпил тогава третият шейх, стопанинът на мулето, и заговорил на джина:

— О, султан и главатар на джиновете! Някога това муле беше жена ми! Случи се така, че цяла година ме нямаше у дома, бях все на път. Върнах се най-после посред нощ и що да видя — черен роб лежи до нея в постелята, двамата си бъбрят, прегръщат се и се гъделичкат. Щом ме зърна, тя скочи, грабна стомна с вода, произнесе някакви думи над нея, напръска ме и рече:

— Излез от този образ и се превърни в куче!

Тутакси се превърнах в куче и тя ме изгони от къщата.

Излязох навън. Вървях, що вървях, стигнах пред една месарница. Месарят ме покани у дома си. Когато дъщеря му ме забеляза, тя закри лицето си от мен и рече:

— Значи мъж водиш и при мен го вкарваш!

— Че къде е този мъж? — запита месарят.

— Това куче е човек, омагьосан от жена! — каза тя. — Но аз мога да го отърва!

— За бога, дъще, спаси го!

Взе тя гърне с вода, произнесе някакви думи над нея, поръси ме и рече:

— Върни се от този образ в първоначалния си лик!

И отново станах човек. Целунах й ръка и рекох:

— Иска ми се да омагьосаш жена ми така, както тя омагьоса мен!

Тя ми даде малко вода и рече:

— Щом я видиш заспала, поръси я с тази вода! Тя ще стане такава, каквато поискаш!

Заварих жена си заспала, поръсих я с водата и казах:

— Нека се обърнеш на муле!

И тя начаса се превърна в муле.

Обърнал се джинът към мулето и го запитал:

— Това истина ли е?

И мулето кимнало с глава. Джинът се развълнувал и дарил на шейха останалата част от кръвта на търговеца…

Но ето — нежно утрото изгряло и Шахразад тук приказката спряла…

— А да знаете какво ще разкажа следващата нощ, ако царят ме остави жива! — казала тя.

„За бога, няма да я погубя, докато не изслушам и останалите й приказки — те са удивителни!“, казал си царят.

Така прекарали нощта прегърнати до сутринта.

И ПРЕЗ ТРЕТАТА НОЩ…

Шахразад продължила:

Разправят, царю честити, че имало едно време един рибар. Бил на преклонна възраст, имал жена и три деца и бил много беден. Имал навик всеки ден да мята мрежата си четири пъти — ни повече, ни по-малко!

Веднъж по обед излязъл на морския бряг. Метнал мрежата, събрал краищата й и усетил, че е натежала. Дълго бутал и опъвал, докато накрая я измъкнал. Видял, че в нея се било оплело умряло магаре. Натъжил се и възкликнал:

— Ама че чудноват късмет! — и занареждал следните стихове:

Измъкнал рибарят умрялото магаре от мрежата, изцедил я, изтръскал я, нагазил пак в морето, метнал я, дръпнал я, а тя — по-тежка и от първия път. Бутал, що бутал, докато я изтегли на сухо. Намерил в нея голяма делва за зърно, но пълна с пясък и пръст. Домъчняло му и повторил думите на стихотвореца:

Изхвърлил той делвата, почистил мрежата, метнал я, пак я измъкнал и открил в нея само парчета от глинени съдини и шишета. Тогава възкликнал с думите на стихотвореца: