И ето — след десет години дойдох с тях при балдъзата си — да ги отърве от този им образ.
* * *
— Това наистина е удивителна история! — възкликнал джинът. — Дарявам ти една трета от кръвта му и от наказанието му!
Пристъпил тогава третият шейх, стопанинът на мулето, и заговорил на джина:
Приказка на третия шейх за неговото муле
— О, султан и главатар на джиновете! Някога това муле беше жена ми! Случи се така, че цяла година ме нямаше у дома, бях все на път. Върнах се най-после посред нощ и що да видя — черен роб лежи до нея в постелята, двамата си бъбрят, прегръщат се и се гъделичкат. Щом ме зърна, тя скочи, грабна стомна с вода, произнесе някакви думи над нея, напръска ме и рече:
— Излез от този образ и се превърни в куче!
Тутакси се превърнах в куче и тя ме изгони от къщата.
Излязох навън. Вървях, що вървях, стигнах пред една месарница. Месарят ме покани у дома си. Когато дъщеря му ме забеляза, тя закри лицето си от мен и рече:
— Значи мъж водиш и при мен го вкарваш!
— Че къде е този мъж? — запита месарят.
— Това куче е човек, омагьосан от жена! — каза тя. — Но аз мога да го отърва!
— За бога, дъще, спаси го!
Взе тя гърне с вода, произнесе някакви думи над нея, поръси ме и рече:
— Върни се от този образ в първоначалния си лик!
И отново станах човек. Целунах й ръка и рекох:
— Иска ми се да омагьосаш жена ми така, както тя омагьоса мен!
Тя ми даде малко вода и рече:
— Щом я видиш заспала, поръси я с тази вода! Тя ще стане такава, каквато поискаш!
Заварих жена си заспала, поръсих я с водата и казах:
— Нека се обърнеш на муле!
И тя начаса се превърна в муле.
* * *
Обърнал се джинът към мулето и го запитал:
— Това истина ли е?
И мулето кимнало с глава. Джинът се развълнувал и дарил на шейха останалата част от кръвта на търговеца…
* * *
Но ето — нежно утрото изгряло и Шахразад тук приказката спряла…
— А да знаете какво ще разкажа следващата нощ, ако царят ме остави жива! — казала тя.
„За бога, няма да я погубя, докато не изслушам и останалите й приказки — те са удивителни!“, казал си царят.
Така прекарали нощта прегърнати до сутринта.
* * *
И ПРЕЗ ТРЕТАТА НОЩ…
Шахразад продължила:
Приказка за рибаря и ифрита
Разправят, царю честити, че имало едно време един рибар. Бил на преклонна възраст, имал жена и три деца и бил много беден. Имал навик всеки ден да мята мрежата си четири пъти — ни повече, ни по-малко!
Веднъж по обед излязъл на морския бряг. Метнал мрежата, събрал краищата й и усетил, че е натежала. Дълго бутал и опъвал, докато накрая я измъкнал. Видял, че в нея се било оплело умряло магаре. Натъжил се и възкликнал:
— Ама че чудноват късмет! — и занареждал следните стихове:
Ти, който смело, дръзко тръгваш към гибел сигурна в нощта,
спести труда си — не печелиш от дързостта и смелостта!
Виж във морето как рибарят изкарва хляба си едва,
как свети му с умиращ пламък отгоре бледата звезда.
И с поглед в мрежата, очакващ да дойде уловът голям,
той сред разпенената бездна се чувства малък, слаб и сам…
Днес ако хване едра риба, ако спечели за комат,
то утре го очаква гибел — безкраен сън на оня свят!
Все гонен е от онзи, който живее в радост, благодат,
на който дядо му, баща му е бил безстрашен и богат!
Аллах един дарява с радост, с тъга мори нещастник друг…
Че рибата един улавя, а друг изяжда я без труд!…
Измъкнал рибарят умрялото магаре от мрежата, изцедил я, изтръскал я, нагазил пак в морето, метнал я, дръпнал я, а тя — по-тежка и от първия път. Бутал, що бутал, докато я изтегли на сухо. Намерил в нея голяма делва за зърно, но пълна с пясък и пръст. Домъчняло му и повторил думите на стихотвореца:
О, болка на съдбата, стига!
Щастлив съм — но да ме не стигаш!
Щом нещо е горчиво — даваш,
а щом е сладко, викаш: „Давай!“
Печалба тръгнах уж да диря,
но никъде не я намирам.
С пари глупците стават знатни,
мъдрецът беден сам умира.
Изхвърлил той делвата, почистил мрежата, метнал я, пак я измъкнал и открил в нея само парчета от глинени съдини и шишета. Тогава възкликнал с думите на стихотвореца:
Туй ти се падна! Вземай! Помири се!
Тук не помагат знания и думи!
Недостижим късметът се изплъзва,
превратностите гонят всеки умен!
Земята дава плод — но суша има!
Съдбата извисява все глупаци!
Незаплодена пъпката умира!
Орлите гинат — ала гъски тачат!
Съдбата вечно ни разполовява
на недостойни лъвски пай се пада.
Достойният умира сам и беден
и за ума си ни троха не получава!
Читать дальше