Хиляда нощ - Том I (Том I)

— А ти знаеш ли тази приказка?

И заразказва тихо, без предисловие и всички се заслушаха в думите му. Това бе нещо, което не бях превеждал, което липсваше в моя „пълен“ превод. В общи линии, сюжетът бе все пак известен донякъде, бе вариант на нещо познато, но твърде различен по стил и език, приказката бе кратка, дидактическа. След края й бях принуден да кажа:

— Не, тази приказка не ми е известна!

Белобрадият сух старец с мургаво, изгоряло от жаркото пустинно слънце и солените морски пръски лице притвори очи, усмихна се хитро и каза:

— Няма как да я знаеш… В книжките, които си чел, я няма! Сигурно я няма! Но и тя е от „Хиляда и една нощ“!… Защото, синко, „Хиляда и една нощ“ край няма!

Може би именно в това е великата сила на тези приказки. Те просто нямат край, „Хиляда и една нощ“ е вечна и постоянна, но времето непрекъснато я обогатява и удължава. Тя е древна и вечно млада, забравяна и вечно преоткривана. Може би тук се крие тайната на нейната вечна свежест и дълголетие…

Киряк Цонев

Разказват — пък само Аллах знае дали е било така, — че много, много отдавна, в незапомнени времена чак към Индия и Китай в някаква страна живял цар от рода Сасан 1 1 По-важните исторически и географски названия, имена, титли, непознати думи и специфични термини са обяснени по азбучен ред в края на тома — бел.прев. . Имал той воини и приближени, слуги и свита, имал и двама синове — юнаци, но големият бил по юнак. Наследил страната и управлявал справедливо племената. Обикнал го народът по неговите земи, из неговия край. Той се казвал цар Шахриар. Малкият му брат се казвал Шах Заман и бил владетел на персийския град Самарканд. Цели двайсет години спокойно си течал животът, всеки управлявал справедливо и поданиците живеели радостно и доволно.

Живели, що живели така, но ето че големият брат се затъжил за малкия и наредил на везира си да замине при него и да го доведе. Везирът пристигнал по живо, по здраво, явил се при брата, предал му поздравите и вестта, че брат му, царят, много иска да се видят. Братът приел покорно повелята, приготвил се, натоварил шатрите на камили и мулета, събрал слуги и свита, назначил везира си за управител, докато отсъства, и потеглил към земите на брат си.

Не щеш ли, в полунощ той се сетил, че бил забравил нещо. Върнал се в двореца и що да види: жена му се прегръща в постелята с един от робите му. Причерняло му пред очите, измъкнал меча си, замахнал и погубил и двамата в постелята. Начаса се върнал при кервана. Вървял, що вървял и стигнал до града на брат си.

Зарадвал се големият брат, излязъл да го посрещне, седнали да си поговорят. А Шах Заман се сетил какво била сторила жена му, и голяма мъка го налегнала — посърнало лицето му, изнурило се тялото му. Забелязал брат му това, но не го разпитал за причината.

— Я ела с мен на лов, пък дано ти се отпусне сърцето! — рекъл му той.

Шах Заман отказал и братът отишъл сам на лов.

В царския дворец имало прозорци, които гледали към градината. Надзърнал Шах Заман към нея и що да види: вратата на двореца се отворила, излезли двайсет наложници и двайсет роби, а братовата му жена пристъпвала сред тях, чудна красавица. Стигнали до фонтана, съблекли се, насядали една до друга. Жената на царя викнала:

— Ей, Масуд!

Пристъпил към нея черен роб, прегърнали се двамата и започнали да се любят. Робите и наложниците направили същото. И така — до разсъмване! Гледал ги братът на царя и си рекъл: „За бога, това е по-лошо и от моето!“ Стопили му се мъките и се отдал на ядене и пиене.

Върнал се цар Шахриар от път, изгледал брат си цар Шах Заман — бил дошъл на себе си, лицето му се зачервило, вече се хранел с желание, а преди това почти нищо не хапвал! Зачудил се какво ли се е случило, и рекъл:

— Гледах те, брате, посърнало беше лицето ти, а сега цветът му се е възвърнал! Я ми кажи какво ти е!

— Защо се бе променил цветът ми — ще ти кажа, но не настоявай да ти казвам защо се е възвърнал! — отговорил Шах Заман.

— Първо кажи да чуя защо беше посърнал, защо беше отслабнал!

Шах Заман разказал какво му се било случило, и свършил с думите:

— Само не ме карай сега да ти разказвам защо се възвърна цветът ми?

— Заклевам те в Аллаха, трябва да ми разкажеш защо се възвърна цветът ти! — възкликнал братът.

Тогава Шах Заман му разказал всичко.

— Искам да го видя с очите си! — рекъл Шахриар.

— Престори се, че отиваш на лов, но се скрий при мен и ще го видиш!