Имал везирът две дъщери — хубави, обаятелни, със снаги кръшни, стройни, привлекателни. Голямата се казвала Шахразад 3 3 В предлаганото издание е използвано оригиналното арабско произношение на двете имена вместо европеизираното Шехерезада и Дунязада — бел.прев.
, а малката — Дунязад. Голямата била чела много книги — истории и жития на предишни владетели, събития за древни народи. Тя рекла на баща си:
— Виждам, че си тъжен, измъчваш се. В такива случаи някои хора казват в стихове:
Кажи на онзи, който страда,
че мъката не продължава.
Тъй както радостта топи се,
така и мъката изтлява…
Везирът й разказал от начало до край какво му се било случило при царя.
— Заклевам те в Аллаха, татко, омъжи ме за царя! — рекла тя. — Аз или ще остана жива, или ще се принеса в жертва и ще избавя мюсюлманските моми от него!
— Боя се, дъще — отвърнал везирът, — да не би и с теб да се случи онова, което се е случило заради едно магаре и един вол на техния стопанин.
— А какво се е случило с тях, татко? — запитала тя.
Тогава везирът заразказвал:
Приказка за магарето, вола и земевладелеца
Да знаеш, дъще, че някога живял търговец. Имал много пари и добитък, имал жена и деца. Всевишният Аллах му дал дарбата да разбира езика на животните и птиците. Този търговец имал къща на село. В обора му живеели магаре и вол. Всеки път, когато волът минавал край яслата на магарето, виждал все едно и също: всичко почистено и подметено, за ядене — пресят ечемик и ситно смляна слама, а магарето си лежи и си почива. От време на време стопанинът го възсядал по някаква работа, но после всичко си продължавало все така. Веднъж търговецът дочул как волът говори на магарето:
— Добре си ти! Аз съм все изморен, а ти си почиваш, ядеш пресят ечемик, почистват ти, стопанинът рядко те язди. А пък аз — все на оран, на оран!
— Щом излезеш на къра и ти сложат ярема на врата, лягай и не ставай, даже и да те бият! — посъветвало го магарето. — И да те вдигнат на крака, пак падни! Върнат ли те у дома, и бакла да ти слагат, не яж, прави се на болен! Два-три дни не яж и не пий и умората ти ще мине!
Чул търговецът тези думи. Ратаят донесъл сено, но волът почти не хапнал. А когато сутринта запрегнали ралото, оказало се, че е болен. Ратаят съобщил на стопанина, а той му рекъл:
— Я вземи магарето, нека то оре цял ден вместо вола!
Когато привечер магарето се върнало, волът му благодарил — нали си бил починал през деня. То не отговорило, но много съжалявало.
На втория ден ратаят пак го повел и го накарал да оре до вечерта. То едва се довлякло, шията му била претъркана, било ужасно изпосталяло. Волът му благодарил, а то си рекло: „Абе хубаво си почивах — що ми трябваше да се бъркам, където не ми е работа!“ А на глас отвърнало:
— Знаеш, че ти давам добри съвети. Ама чух нашия стопанин да казва: „Ако волът и утре не се вдигне, прати го на месаря! Да го заколи, поне кожата му да вземем!“ Боя се за теб!
— От утре се хващам на работа! — възкликнал волът.
На сутринта търговецът наминал с жена си към обора. Дошъл ратаят и повел вола навън. Щом видял стопанина си, волът размахал опашка, шумно се изпръцкал и даже почнал да подтичва. Търговецът чак се претърколил от смях.
— Защо се смееш? — запитала жена му.
— Видях и чух нещо, но ако ти го кажа, Аллах ще ме накаже! — отговорил той.
— Трябва да ми кажеш защо се смееше, пък ако ще и да умреш! — настояла тя.
— Не мога, страх ме е!
— Аха, значи на мен се присмиваше!
Тя пак започнала да настоява, да настоява и накрая той отстъпил. Безсмислени били по-нататъшните разговори с нея. Отишъл при кладенеца до джамията — да се измие, пък като се върне, да й каже тайната и да умре.
Този търговец си имал един петел с петдесет кокошки, имал си и куче. Дочул той как кучето по петела лае и го ругае:
— Ти се радваш, а нашият господар на смърт отива!
— Че защо? — запитал петелът.
Разказало му кучето какво е станало, и петелът рекъл:
— За бога, ама нашият стопанин не е с всичкия си! Ами че аз имам цели петдесет кокошки и успявам да се оправям с тях — тая ще зарадвам, онази ще накажа! А той само една жена си има и не знае как да й надвие! Я да награби един къпинов ластар, да я затвори в стаята, че да бие, да я пребие — ще видиш как ще се откаже да разпитва за щяло и не щяло!
Търговецът отчупил няколко къпинови ластара, скрил ги в стаята и рекъл на жена си:
— Я ела вътре да ти го кажа, че да не ни види или чуе някой…
Читать дальше