Хиляда нощ - Том I (Том I)

Царят наредил да се приготвят за път. Изпънали шатрите извън града. Седнал той в шатрата си и рекъл на слугата си:

— Никой да не влиза при мен!

Преоблякъл се и скрито се промъкнал в двореца при брат си. Седнали пред прозореца, който гледал към градината. Ето че наложниците и робите заедно с господарката си излезли там и чак до привечер правили точно така, както бил разказал братът. Цар Шахриар изгубил ума и дума и казал на Шах Заман:

— Да се махаме от тук! Не ни трябва царство, докато не видим дали на някой друг му се е случвало такова нещо! По-добре е да умрем, отколкото да живеем такъв живот!

Двамата излезли през тайна врата на двореца. Вървели, що вървели, дни и нощи, докато стигнали до морето. Седнали да си починат под едно дърво насред поляна. Утолили жаждата си със сладка изворна вода. Не минало много време и ето че морето се развълнувало, от него до небесата се издигнал черен стълб, който се плъзнал към същата поляна. Изплашили се двамата братя, покатерили се на върха на високото дърво и се заозъртали какво ще стане. И ето че се появил един джин 2 2 Джин (коран., фолкл.) — дух. Наричан още ифрит, марид, гул и др. В ислямската традиция се допуска съществуването на свят, паралелен на нашия — на „долната“ земя, изпълнен с джинове, които живеят в условия и нрави, подобни на човешките. Те са добри и лоши, мъже и жени, мюсюлмани и неправоверни, имат свои царе, водят помежду си войни и т.н. — бел.прев. — снагата му висока, плещите му широки, главата му огромна, а върху темето му — сандък. Излязъл той при дървото, седнал под него, отворил сандъка, измъкнал от него кутия, отворил и нея и от там се появила чудна хубавица, сякаш слънце след зорница, както е казал поетът:

Огледал я джинът и рекъл:

— О, господарке на целомъдрието, иска ми се да поспя!

Положил главата си върху коленете й и заспал. Вдигнала тя поглед към върха на дървото и зърнала горе двамата царе. Отместила главата на джина от коленете си, положила я на земята и им дала знак да слязат и да не се боят от ифрита.

— Страхуваме се да не се събуди великанът! — възкликнали те.

— За бога, веднага слезте, иначе ще го събудя, ще ви види и ще ви погуби с най-жестока смърт! — изплашили се двамата и слезли от дървото. А тя им се наместила и рекла: — Хайде сега, натъкмявайте го, ама силно да бъде, че ще събудя ифрита!

— Братко, прави каквото ти повелява! — казал изплашено цар Шахриар на брат си.

— Не искам да те преварвам! — отговорил му той.

Запобутвали се кой пръв да почне, а тя викнала:

— Абе вие какво си намигате? Хайде, почвайте или ще разбудя ифрита! — направили те каквото им наредила, а щом свършили, тя измъкнала от джоба си кесия, извадила от нея връв с навързани петстотин и седемдесет пръстена и запитала: — Знаете ли какво е това?

— Не знаем!

— Всички стопани на тези пръстени правиха с мен същото и сложиха рога на великана, защото неговият рог не си гледа работата! Я ми дайте и вие по един пръстен! — дали й те два пръстена от ръцете си, а тя заразказвала: — Този ифрит ме отвлече в сватбената ми нощ, сложи ме в кутия, скри кутията в сандък, заключи сандъка със седем катинара и го спусна в дълбините на морето голямо, от вълни разлюляно. Но да се знае: щом жена поиска нещо, нищо не може да я спре! Или както е казано в стиховете:

Двамата безкрайно се учудили и си рекли:

— Щом и на този великан се е случило такова нещо, можем да сме спокойни! Нашето не може дори да се сравни с неговото!

Оставили я и се върнали в градовете си. Цар Шахриар отсякъл главата и на жена си, и на наложниците, и на робите. Оттогава намразил всички жени. Наредил всяка вечер да му довеждат по една девица и още същата нощ, след като отнемел моминството й, я убивал. Това продължило три години. Разтревожили се хората, забягнали с дъщерите си и в царството не останала нито една мома за женене.

Веднъж, както обикновено царят заповядал на везира си да му доведе мома. Излязъл везирът, търсил, търсил и не намерил. Върнал се у дома ядосан, печален и изплашен, че царят ще му отнеме живота.