Хиляда нощ - Том I (Том I)

Не едно издателство е проявявало в началото интерес към издаването на тази книга, но когато се сблъскваха с огромния неколкокилограмов ръкопис, редакторите тутакси се стъписваха и се отдръпваха. Няма да споменавам тези издателства. Защото преводът бе направен поначало именно въз основа на лекомислено поети ангажименти, а после бе захвърлян да събира безнадеждно прах в най-забутаното място на редакторския шкаф (тук за чекмедже не може да става и дума). И после да тръгне към друго издателство, след него — към трето, винаги с първоначални горещи обещания, след които следваше липса не само на смелост, но и на средства. Слава богу, че след толкова дълги митарства този огромен и сложен ръкопис най-после ще види бял свят. Това се дължи на смелостта на издателство „Труд“, което пое риска, включително финансовия, за да реализира този литературен феномен.

И тук, естествено, би възникнал въпросът — дали настоящият превод е пълен или не?

Бихме отговорили: „И да, и не!“

„Да!“ — защото са представени всички приказки от оригиналния текст на четирите пълни арабски издания, с които разполагахме — на Бейрут, Кайро, Аман и Багдад.

Възниква вторият въпрос — а защо от четири различни издания? Не е ли арабският оригинал „узаконен“ в някакво единно, общопризнато за „класическо“ издание? Защо е бил нужен подобен, да го наречем „сравнителен“, превод?

Просто такъв единен, унифициран текст не съществува. Всеки съвременен съставител на което и да е арабско издание е подхождал към него, изхождайки от субективния си вкус и вероятно от други, невинаги ясни причини. Може твърдо да се каже — няма „класическо“ арабско издание, съдържащо абсолютно всички приказки! Най-пълно си остава багдадското издание от 1952 г., но ние не сме го взели за първооснова по причини, които ще посочим по-долу. Дори в приеманото за „класически текст“ четиритомно издание на Бейрут от 1978 г., смятано полуофициално от ЮНЕСКО като такова (то ни бе любезно предоставено от самата международна организация), липсва например такава истински класическа приказка, като „Али Баба“ (може би по комерсиални съображения, липсата на платен лиценз и т.н. — все обстоятелства, изобилстващи на арабския книжен пазар), да не говорим, че в наличния екземпляр цяла печатна кола бе нечитаема поради дефектен печат, а и липсваха изцяло около двайсетина нощи!

Арабските съставители спазват традиционното деление на „нощи“, но само докъм стотната нощ, а след това в съответствие с направените от самите тях съкращения и заменки всеки започва да „цепи“ текста произволно, както намери за добре. При този подход самият текст на разказа не губи нещо съществено.

(В някаква статия преди години, посветена на делото на св. Константин-Кирил Философ, се говореше за неговата мисия при багдадския халиф Мутауаккил. И двете личности са исторически лица, самата среща е исторически факт, за който се говори подробно в „Житието на св. Константин-Философ“ от св. Климент Охридски. За да се обоснове още повече обаче, авторът на статията посочва, че за този халиф се говорело в еди-коя си нощ от „Хиляда и една нощ“. Да, такава приказка има, но в различните издания тя се пада в различни нощи — според подхода на съставителя.)

При делението на нощите и последователността на приказките ние сме взели за основа багдадското издание, което като заглавия включва почти всички приказки.

„Не!“ — защото ние също бяхме принудени да възприемем подхода на отделни арабски редактори в другите, а не в багдадското издание.

Може да се каже, че като сюжети настоящото издание не изпуска нито един. Но като текст тези сюжети са съкратени според подхода на арабските съставители, тъй като в пълния оригинал отделни пасажи непрекъснато се повтарят почти дословно и стават отегчителни до крайност.

Един пример за този „пълен“ текст: героят е преживял нещо, което е разказано най-подробно. Но идва момент, когато той трябва да разкаже на друг герой онова, което му се е случило. Той го преразказва пред него от първо лице, но абсолютно със същите думи, образи и литературни похвати както в основния текст. Този разказ може да бъде потретван и пред други герои. По такъв начин разказът не печели, а само се разпростира неимоверно с безкрайни повторения на едно и също, което вече е известно на читателя.

Или прочетете какво прави Шахриар след първата нощ — той става, отива в дивана, съди и т.н. В „пълното“ издание тези действия се повтарят ни повече, ни по-малко… 1001 пъти. Така е в багдадското издание. Подобен текст би раздул нашия превод поне двукратно, ако не и повече, без изданието да спечели нещо.