Хиляда нощ - Том I (Том I)

За времето на създаването на приказките подсказва и времето, в което условно протичат самите приказки. Например липсват приказки, засягащи пряко битките с кръстоносците, макар че тук-там се усещат неясни намеци за тях. Това показва, че в основната си част тези приказки са се раждали преди кръстоносните походи през X-ХIII в. и ако има нещо от тях, то е било вкарвано допълнително за разнообразяване на вече съществуващия сюжет.

Липсва и каквото и да е споменаване на традиционния ориенталски герой Настрадин Ходжа (на арабски ходжа Наср ад-Дин — Победа на религията — титлата ходжа е турцизирано „хаджия“, тоест правоверен, посетил Светите места на исляма), наричан по-късно от арабите и Гоха (Джоха) Наср ед-Дин, който е типичен за тюркските средноазиатски народи. Очевидно този популярен тип се появява в ориенталския фолклор в по-късна епоха, може би чак към XV в., и е привнесен впоследствие в арабския фолклор.

Все пак някои сюжети са заимствани от по-древните арабски източници. Например трагичната участ на любовта между Лейла и Маджнун неколкократно се повтаря, при това в различни аспекти и с не по-малко художествена сила от древната класика и в „Хиляда и една нощ“. Легендата за Антара пък влияе върху сцените на сраженията.

За съжаление отговорите на поставените по-горе въпроси, при това доста приблизителни, спират дотук. Отново се сблъскваме с анонимността. Науката не се е произнесла, а вероятно и никога няма да се произнесе по въпроса, кога и как тези приказки са събрани в познатия ни вид, кой е бил съставителят на това монументално произведение, кога е записано то, на какъв принцип са подредени самите приказки. Струва си да отбележим, че езикът им датира от различни периоди от развитието на арабския литературен език, че наред със запазения до наши дни език на средните векове в него съществуват и отделни архаични пасажи, останали от много по-древни времена, че наред с тези текстове от класически и полукласически тип, които намират място в своеобразните научни трактати от областта на географията, историята, математиката, космогонията, граматиката, теологията и т.н., повечето приказки са се оформили в сегашния си вид доста по-късно и техният стил е много по-опростен, сиреч по-разбираем за широкия читател (слушател), за „човека от улицата“, полуграмотния или въобще неграмотния обикновен поданик на халифите. Върху някои от тях оказват влияние и вече оформящите се арабски диалекти, по отделни думи и изрази може да се направи дори изводът, дали конкретната приказка е преведена (преразказана) от някой чужд език, или е чисто арабска и в кой регион на обширния арабски океан се е родила.

Независимо че конкретен отговор на горните въпроси не може да се даде, традицията е създала един текст, който може да се приеме за „канонизиран“. В него може да се правят дребни промени, поправки, съкращения, но общият задължителен уеднаквяващ стил, утвърдените художествени похвати и сравнения, мястото на различните приказки в рамките на целия обем на разказа не може да бъдат произволно променяни.

Няма съмнение, че Европа се запознава със същността на исляма и с коренните ориенталски арабско-ислямски нрави и обичаи именно чрез „Хиляда и една нощ“. До XVII в. арабско-ислямският свят е бил за нея една странна, непозната, непознаваема и враждебна цивилизация, в която е виждала само опасност за съществуването на християнската цивилизация. Запознанството върви паралелно с разкриването на Европа към света, с нахлуването на новите буржоазно-демократични идеи, които подхождат към всичко „чуждо“ по един по-открит начин. Трябва да се има предвид, че по това време ислямът като опасност вече не съществува. Османската империя вече деградира и изпада във все по-голямо подчинение на младия европейски капитал, арабските, африканските и азиатските ислямски страни се превръщат в бойно поле на европейските колонизатори. Това обстоятелство налага и по-пълно запознаване с местните цивилизационни ценности.

Това запознаване с Ориента по време на Европейския ренесанс започна именно с някои приказки от „Хиляда и една нощ“. Теологичните и историческите трактати на ислямските учени са все още далече от задълбоченото проучване, те така си остават теми само за специалистите. Приказките обаче предават този свят на Запад не само в цялата му реалност, но и с фантастичните му преувеличения в духа на все по-надделяващия романтичен аспект. Те запълват един вакуум, един цивилизационен ареал, чиито основни теми, с малки изключения, се въртят около религиозните притчи, разобличаващи скованото мислене на разпътното разлагащо се самодържавие. Ориентът внася силна свежа струя в тематиката на различните изкуства, дава им израз, различен от традиционните похвати на майсторите от Ранния и Средния ренесанс. Нека припомним, че вечният сюжет за нещастната любов и племенната вражда може да бъде открит у Шекспир, особено в „Ромео и Жулиета“. Същото се отнася за силата на ревността („Отело“), за скъперничеството на евреина („Венецианският търговец“, но също и у Молиер и Едгар Алън По), за лицемерието на клерикалите („Тартюф“ на Молиер) и т.н. Влиянието на Ориента върху собствените му произведения не скрива и самият Волтер. Очевидно големите имена на Европейския ренесанс са черпили с пълни шепи идеи и сюжети от „Хиляда и една нощ“. Разбира се, ориенталските мотиви подобно на примера с Големанов и Абдул Азим бег са поставени в съвсем друга, европейска обстановка.