Хиляда нощ - Том I (Том I)

С не по-малко подробности са описани традиционните кервански пътища в този регион (посочените селища съществуват и днес), битът и природата по време на дългите пътувания, трудностите, с които се сблъскват бавните камилски кервани. Тук разказвачът е в стихията си, усеща се свидетелството на очевидеца, опитващ се по всякакъв начин да привлече вниманието на слушателя върху нещо, което му е известно само по думи от други разкази, дори понякога се усеща, че някои описания са отговор на „допълнителни“ въпроси от страна на слушателите.

Както бе казано, „Хиляда и една нощ“ се ражда в приблизително сегашния си вид най-вероятно в края на XIII — началото на XIV в. Това е период на разруха в арабските халифати, разцепления и военно-политически поражения във всички посоки. Кръстоносните походи към Палестина, макар и отблъснати след столетни кървави битки и окупация на Светите места в Палестина, довеждат до още по-голямо раздробяване на могъщия някога халифат. В столицата Багдад фактически господстват тюркските наемници, халифите са се превърнали в техни покорни пионки, изпълняващи волята им под страх да не загубят главите си. В Египет се стабилизира независимата ислямска държава на мамелюците — някогашни роби и наемни войници с тюркски, кавказки или балкански произход. Византия, разкъсвана непрекъснато от вътрешни размирици и преврати, вече не е страшният враг — враждуващите помежду си ромейски царства вече са едва ли не съюзници срещу мощните тълпи на кръстоносците, превзели сърцето на могъщата някога Източна Римска империя — столицата й Константинопол. Между тях и халифата се появяват независимите мюсюлмански султанства на преселилите се от Средна Азия тюркски племена, които скоро ще породят могъщата Османска империя, подчинила не само арабите, но и цяла Югоизточна Европа. От изток като могъща черна вълна се носи неуправляемото татаро-монголско нашествие, което за няколко години ще смаже Багдадския халифат, ще ликвидира изгражданата с векове велика и мощна арабско-ислямска цивилизация и ще остави по пътищата си само пепел и трупове. Испанците в своята Реконкиста успяват да ликвидират Кордовския халифат, единствената що-годе все още единна арабско-ислямска държавна формация, и да възстановят след пет века собствената си държава. Арабите са изтласкани окончателно в Африка. Разбити и разнебитени, те се впускат в яростни междуособни борби, в процеса на които възникват и изчезват мимолетни царства и владетели, които едва през XV в. ще бъдат обединени от еничарина от български произход Хайредин Барбароса в единната държава Алжир.

Същевременно консервираните от догмата ислямски традиции постепенно започват да отстъпват на заден план, по естествен начин в градското арабско-ислямско общество навлизат нрави и обичаи на други народи, активизирането на международните контакти не може да не наруши вековните устои. Това разклащане се усеща дори в религията — многообразните цитати от учението на Мохамед, намерило място в Корана и Суната, дават възможност според времето и случая да се изтъква една или друга страна на мюсюлманската доктрина, отделният цитат да се откъсва от цялостния контекст и да се възвежда в абсолют.

Изследването на причините за този упадък поражда необходимостта от възкресяване на славното минало, от търсене на примери за подражание, чрез които да се надживее тоталната криза. Този стремеж се развива в две направления — чрез връщане към миналото, към мощта и силата на арабско-мюсюлманската средновековна държава и нейните владетели, чрез идеализирането на патриархалния живот и морал и древните морално-етически принципи и традициите на първоначалния ислям, от една страна, и чрез разчупване на догмата — от друга. Този противоречив подход довежда до своеобразно сливане на двете противоречащи си в своята същност тенденции, намерили превъплъщението си в „Хиляда и една нощ“.

Наистина, арабските историци са описали най-подробно това минало в обемисти произведения, но те остават чужди за обикновения неграмотен и полуграмотен гражданин. Той не ги познава, те остават затворени и неизползваеми, набират прах в пищните царски библиотеки, от тях вече почти никой не се интересува — те са само форма на престиж и богатство. А цивилизационният вакуум сред обикновения народ, съчетан с острата политическа и икономическа криза, става все по-дълбок. Обективно той не може да остане незапълнен.

Тук на помощ идва традицията на устния разказ, на приказката. Тя е близка и достъпна за широк кръг хора, възприема се непосредствено чрез слуха, не изисква задължителна грамотност. Устната разказвателна традиция идва да запълни празнината, културния вакуум като естествен стремеж на човешката душа. Той е по-огромен и страшен именно в период на криза, на размирици и проблеми, опустошаващи тази душа. Стремежът към художественото, идеалното и идеализираното в тези условия е още по-осезаем, по-остър. И този стремеж се запълва постепенно под формата на приказки, предназначени не за избраните, а за най-тежко понасящите кризата. Единични в началото, тези приказки постепенно се свързват една с друга, преплитат се една в друга, превръщат се в безсмъртната „Хиляда и една нощ“.