Хиляда нощ - Том I (Том I)

Накрая, нека се опитаме да отговорим на един немаловажен въпрос — все пак как са се родили тези приказки? Какъв е техният корен? Кой е техният създател? Кой и кога ги е събрал в тази безкрайна красива и звучна поредица, която продължава да вълнува душите на хората от няколко столетия?

В такъв случай арабите отговарят: „Само Аллах знае!“ или „Само Аллах знае имената им, защото той нищо и никого не забравя!“. Тази анонимност е особено подчертана в „Хиляда и една нощ“.

По отношение на художествената проза през XIII-XIV в. арабите вече имат създадена традиция. Великолепното, неизвестно за българския читател произведение за легендарния арабски герой Антара бен Шаддад, полустихотворната романтично-любовна история за Калила и Димна, историята на легендарния, но реално съществувал древноарабски поет Маджнун и неговата възлюблена Лейла и други подобни истории са достойна основа, върху която стъпва разказвачът на „Хиляда и една нощ“.

Общо е мнението, че произходът на различните приказки е различен. Те идват и се събират в Багдад от Арабския полуостров, Индия, Персия, Африка, от еврейската диаспора. Твърди се, че в огромния Дом на мъдростта, създаден от халиф Маамун, са били събирани стотици хиляди ръкописи от много краища на света, че той дори плащал на преводачите на тази литература толкова злато, колкото са тежали преводите им, изписани върху кожа на газела или египетски папирус. Наред с това разказвачи от всички краища на огромния халифат са се събирали и са преразказвали в дворците и пред тълпите огромното устно богатство, събрано по безкрайните им пътища. Различните автори оставят своя отпечатък върху произведенията си съгласно установената традиция, следващите не само разказват вече запомнения текст, но и го обогатяват със своята фантазия, раждат се нови версии и варианти, които с течение на времето се оформят като самостоятелни разкази, понякога със сходен сюжет, но със съвършено различни изводи и нравствено-битови заключения. Прибавят се заимствания от свещените хадиси. Всичко това се допълва с чисто авторски разкази, създадени въз основа на реални житейски случки (да напомним все още живите български песнопойки, където също реални битови случки от близкото минало са превърнати във фолклор).

Ако погледнем към географската страна на проблема, както бе казано, основната сюжетна, свързваща разнообразните разкази точка е в сасанидски Иран, съществувал преди появата на исляма, макар че разказаните събития разглеждат предимно периоди след неговата поява. За основен терен на тези събития служи линията, свързваща Басра, Багдад, Дамаск и Кайро и прилежащите им територии — Персия, Мала Азия, Либия, Арабския полуостров, отчасти Западна Индия (макар че на едно място, в самото начало, само се споменава, че Шахриар между другото е и „владетел на Китай“). Извън тези граници пространството сякаш се губи и описанието на съответната страна придобива фантастични черти — появяват се невиждани чудовища, хора маймуни, плаващи тайнствени острови, непознати природни явления. Това е чужд свят, враждебен на правоверния мюсюлманин, единственото, което го спасява от опасностите в него, е вярата му в Аллаха и Неговия пророк. Това не му пречи, принуден от обстоятелствата, неистово и смело да навлиза в този свят, да го изучава с лични наблюдения, да си прави изводи, да предприема непрекъснати, при това успешни, опити да се освободи от клопките му, дори да се опитва да го ислямизира, тоест да го издигне от равнището на първобитното му състояние до равнището на собствената напреднала цивилизация. Човекът прониква дори там, където е запретено от собствената му религия — при тайнствената гробница на цар Соломон, зад страшната планина Каф, която се смята за „граница на света“, където „теоретически“ не би трябвало да има нищо, смело и самоотвержено нахълтва в непристъпния забранен свят на джиновете, населяващи тези непознати земи.

И все пак той се чувства най-добре в своята арабска обстановка, тя му е най-близка, най-позната, където и да е, той копнее за нея. Описанията на Багдад, Дамаск, Кайро и Ерусалим са предадени с романтична приповдигнатост и в най-големи документални подробности — отделни квартали в тези градове и до днес носят имената, с които са посочени в „Хиляда и една нощ“. Описанията са обогатени с поетични отклонения, със своеобразни оди на тези градове, описващи красотата и разкоша на дворците им, хубостта и аромата на градините им, величието на молитвените им домове, уюта на техните ханове, удобствата на пищните им богати пазарища.