Хиляда нощ - Том I (Том I)

Идеята да се преведе от арабския първоизточник и да се публикува на български език пълно издание на „Хиляда и една нощ“ не е нова. Такъв превод у нас не е публикуван. А и не са много подобните преводи по света. С настоящото издание българската арабистична школа се нарежда достойно на мястото, която тя наистина заслужава с немалкия авторитет, който вече си е спечелила в световен мащаб.

Не може да се каже, че „Хиляда и една нощ“ е изцяло непозната на българския читател. Именити български писатели са се обръщали към този огромен литературен феномен, но тези преводи са правени предимно от западни езици. Един превод от чужд език, правен с посредничеството на друг чужд език, губи много от специфичността на оригинала. Нещо повече — още при първия превод от арабски на чужд език той вече е загубил много — било поради непознаването и оттук нежеланието да се преведат подробностите от описвания бит, било поради небрежността на първия преводач, или религиозни или „морални“ съображения, или несъвършено познаване на арабския език с неговата изключителна многозначност на думите и специфичните скрити смислови разлики между различните синоними (например в арабския език има повече от 1200 названия за камила, но всяко едно от тях означава точно определен вид, с определени външни белези камила), или липсата на вроден усет към специфичната „вътрешна“ поезия на конкретния разказ и избягване или просто изпускане на съдържащите се в текста стихове, или механичен подход към превода и т.н. Немалка роля е изиграло и обстоятелството, че изкуствено е била търсена адаптация на конкретните приказки именно като приказки, като четиво, предназначено за деца — а „Хиляда и една нощ“ поначало не е произведение за деца, а романтично-моралистична епопея за възрастни. Причините може да са много, но резултатът е един — губят се вътрешният смисъл, ритъмът, атмосферата, губи се оригиналът, останали са само отделни сюжети и техните герои. А и преводите чрез трети език са довели дори до някои любопитни куриози.

Нека дадем само един пример — с прословутата „тайнствена“ думичка „сезам!“ от популярната у нас приказка за Али Баба. И аз като дете съм си поставял въпроса, защо алчният, затворен в пещерата брат на главния герой, който е забравил тази вълшебна думичка, се опитва да си я спомни, да я улучи случайно, повтаряйки в ума си и на глас названията на разни зърнени храни, плодове и зеленчуци. Какво общо има това странно „сезам“ с разните плодове и зеленчуци).

Отговорът е елементарен. Приказката е преведена на български от немски или френски. Българският преводач не се е постарал да намери значението й в българския речников фонд и е взел френско-немското й звучене. А чуждият преводач е превел точно на своя език арабската дума „симсим“. Възможно е първият български преводач, хвала му, разбира се, за пионерската му дейност, и да не е намерил в наличния му беден тогавашен речник тази дума, той не е знаел какво ще рече тя — а това е просто… „сусам“… И веднага става ясно защо нещастният разбойник прекарва през ума си названията на различни растения. А тайнствената романтична парола „Сезам, отвори се!“ означава чисто и просто „Сусам, отвори се!“. Така българският преводач обогатява българския речников фонд с една дума, звучна и тайнствена, но твърде неразбираема до ден-днешен за българския читател.

Онова, което читателите знаят за „Хиляда и една нощ“, все пак е твърде малко и повърхностно, за да може да се твърди, че това произведение им е известно. Съществуват няколко сборника на отделни приказки — „Приказка за цар Шахриар и царица Шехерезада“, „Приказките на Шехерезада“ и др., както и отделни детски книжки с произволни заглавия на приказките (в арабския оригинал, както ще се убеди читателят, те са други) — „Али Баба и четирийсетте разбойника“, „Багдадският крадец“ (интересно е, че в едно от тези издания дори заглавието е „Багдатският“ по неизвестно каква транскрипция), „Летящото килимче“, „Аладин и вълшебната лампа“ и т.н., тоест заглавия и сюжети, предназначени единствено за малолетния читател. Трябва да посочим, че дори в тези преводи, правени от чужди езици, липсват цели пасажи, текстове и стихове, които съществуват в арабския оригинал.

Настоящият превод е направен във варианта преди десетина години. Първоначално той бе поет от двама души — автора на настоящите редове и българския арабист Славян Русчуклиев. Огромният обем на произведението бе разделен наполовина между двамата. За съжаление нещастието, сполетяло г-н Русчуклиев, не му даде възможност да преведе целия обем на текста, който му бе възложен. Независимо от това сметнах за свой морален дълг да включа неговата вече преведена част в настоящото издание, да запазя авторските му права върху тази част, независимо че в процеса на работата се наложи да нанеса в него някои несъществени поправки, целящи предимно уеднаквяване на езиковите специфичности и транскрипцията (всеки преводач си има свой собствен „стил и език“), за да се получи една унифицирана картина на превода. Повтарям — това бе за мен просто въпрос на чест и дълг, — винаги съм оценявал г-н Русчуклиев като един от най-перспективните и най-способни български арабисти и се гордея, че когато бе на студентската скамейка, аз бях един от неговите преподаватели.