Хиляда нощ - Том II (Том II)

Нафиса — известна мюсюлманска светица, починала през 824 г. В Кайро е издигната джамия на нейно име.

Нахия — букв. община, тук в смисъл „онази, нищожната“.

Небеса — според Корана над земята се извисяват седем небеса, които са разположени едно под друго — (може би оттук идва и нашата поговорка „Той е на седмото небе (от радост)“. Съществуват и седем земи, като на „долните“ живеят обикновено джинове. Земята, на която живеят хората, е най-горната, тоест тя се намира по-близо от по-„долните“ от нея земи до най-„долното“ небе.

Неволница — Коранът разрешава на правоверния мюсюлманин да има жена, част от женския харем на високопоставени лица, може да бъде и наложница, но това не е задължително. Юридически свободна, но на практика зависима от „господаря“. Като обръщение се използва и за съпруга, наложница и дори за робиня.

Ниама — душа.

Ниамат-Аллах — „Душата на Аллах“.

Нисфа — половината на Корана.

Нуам — блаженство.

Нуаман — долината на река Инд или Тибет; букв. Долина на благодатта; също : име на цар от VI в.

Нуаман бен Мундер — последен цар (580–602) на арабското християнско царство Лахм.

Нуар — хубавец.

Нуба — орнаментирана покривка с произход от Нубия.

Нузхат аз-Заман — разтуха на времето.

Нун — буква в арабската азбука, която се изписва като полукръг с точка в него. Поетите често я сравняват с очите на своите героини.

Нур ад-Дин — светлина на религията.

Нур ал-Худа — светлина на правия път.

Обейд — умалително от роб.

Обичай — посрещането на госта с хляб и сол при арабите има ритуален характер на сприятеляване до гроб и нарушаването на такова приятелство се смята за особено голям грях.

Облекло — дрехите са различни за отделните слоеве, религии и касти.

Огнепоклонници — виж магусейци .

Ока — ориенталска мярка за тегло, равна на 1248 г.

Окия — ориенталска мярка за тежина, равна на 249,6 кг (различна от ока).

Оккал — твърд кръгъл черен шнур, част от източноарабското облекло, слаган на главата да прикрепва шамията.

Омайно биле — виж бирш .

Омар ал-Нуаман — дълъг живот, даряващ благоденствие.

Омар бен Абдул Азиз — омеядски халиф (682–720), утвърдил Суната като част от свещените книги на исляма.

Омар бен ал-Хатаб(убит 644) — един от първите последователи на Мохамед, негов тъст (жени го за дъщеря си Хафса). Втори халиф, пръв с титла „емир (княз, заповядващ, повелител) на правоверните“. Урежда вътрешния ред в младата ислямска държава. При него арабите мюсюлмани за пръв път излизат от Арабския полуостров като завоеватели на нови земи и разпространители на новата религия.

Омар бен Обейд(VII в.) — проповедник, сподвижник на Мохамед.

Омеяди (Бени Омейя) — арабска династия (661–750) с център Дамаск. Отстранена от багдадската династия на Абасидите.

Омра — т.нар. малък хаджилък, който може да се извършва по всяко време в годината, с изключение на 8–10 зу-л-хиджа.

Оплаквачка — неотменима част от мюсюлманското погребение са плачът и погребалните песни — съчинявани на място, според достойнствата на починалия — на платени професионални оплаквачки.

Осман бен Афан — трети халиф (644–655), зет на Мохамед, женен за дъщеря му Ракия, обединил разните версии на Корана, убит от политически съперници за прекалено покровителство на роднини.

Откриване на лицето на жена пред чужд мъж — жестът се приема като открит намек за прелъстяване от нейна страна. Закритите лица на жените са традиция от доислямската епоха и са наложени поради суровите климатични условия на пустинята. Категорично изискване за закриване на женското лице в Корана няма — то е въведено като задължителен атрибут в Абасидския халифат като своеобразен символ на благородство, който се свързва и с религиозните канони, поставящи жената в зависимо положение от мъжа.

Откуп — виж махр .

Пазител на светите места(имат се предвид Мека, Медина и Ерусалим) — една от титлите на халифа. Понастоящем кралят на Саудитска Арабия носи титлата „пазител на двете свети места“ (Мека и Медина).

Паланкин — малка палатка или сенник върху гърба на камила, предназначена за транспортиране на жените; виж махмал .