Табария — район в Палестина, около Тибериадското езеро.
Таббах — готвач.
Тадж ад-Дин — корона на религията.
Тадж ал-Мулук Харан — корона на царете, избраник (на бога).
Тайласан — кърпа, която се слага върху чалмата, за да защити шията от слънчевите лъчи.
Тайфа(араб. таифа) — съсловие, група хора.
Такия — при шиитите гроб на мюсюлмански аскет, обявен за светец; тур. теке.
Такия — шапка, таке, плитък фес от тънка материя за сън; не е прилично да се използва в присъствието на гости.
Талак — официална формула за развод, виж заместник .
Тамасил — идолопоклонница.
Тамима — амулет, талисман.
Тарбуш — фес от твърда материя — плъст, слаган под амамата, за да й придаде форма.
Тарик бен Зияд — арабски пълководец, започнал завоюването на Испания. През 711 г. минава протока между Африка и Европа, който и сега носи името му в изопачено произношение — Гибралтар (араб. Габал (Джабал) ал-Тарик — Планината на Тарик).
Тартур — островърха шапка, слагана на престъпници, осъдени на „опозоряване“. Те били развеждани с голям шум от тъпани из селищата върху магаре, седнали с лице към опашката му.
Тауаддуд — търсеща обич.
Тауфик — облагодетелстван.
Тафсир — коментари, поясняващи смисъла на отделни текстове в Корана.
Тахир — пречистен.
Теке(араб. теки) — жилище на дервиши, мохамедански манастир.
Тик, тиково дърво — индийско дърво със здрава и твърда дървесина, използвано при средновековното корабостроене.
Товар — виж хамл .
Туба — 5-ият месец от коптския (древноегипетския) календар.
Тюрки — тюркските средноазиатски племена, даващи роби и наемници на багдадските халифи, се появяват в Близкия изток през VIII в., постепенно се ислямизират и след IX в. се превръщат в мощна самостоятелна политическа сила, която играе решаваща роля при дворцовите преврати в Багдад. Тюрките постепенно се заселват в завоюваните от Византия близкоизточни и малоазийски територии, където образуват първите си самостоятелни султанства.
Уалид I бен Абдул Малик(717–728) — омеядски халиф, син на Абдул Малик бен Маруан. При него дамаският халифат достига своя разцвет. Той побеждава Византия, подчинява Кавказ, Магриб, Сицилия, Южна Испания, Бухара, Самарканд, Хорезм и др., като стига до Индия и Китай.
Уалид II — син на Язид III, убит заедно с баща си (743–744).
Уарадхан — хан (цар) на розите.
Уард фи-л-Акам — роза сред боклука.
Уардан — розов, направен от рози.
Уасил — вървящ по правия път.
Уасиф ал-Бармаки — историческа личност, брат на везир Джаафар ал-Бармаки.
Убайдулла ибн Мохамед Махди(909–934) — основател на династията на Фатимидите със столица Кайруан, Тунис. Именно с него е водил преговори цар Симеон I Велики за съюз срещу Византия.
Уд — ориенталски струнен музикален инструмент, подобен на голяма китара, в Европа наричан и цитра, макар че двата инструмента са доста различни един от друг.
Уитр — специална молитва, произнасяна от хаджия при планината Арафат край Мека.
Улем(араб. алим) — учен, мюсюлмански богослов.
Ум Амр — букв. майка на Амр (на живота) — прозвище на любимата в класическата арабска поезия.
Умма — нация; общество на мюсюлмани.
Унс ал-Уджуд — радост на съществуванието.
Фадил — предпочитан (от бога).
Фадл Бармаки — син на Яхия Бармаки (VIII в.)
Факих — тълкувател на ислямското право (шариата).
Фалхун — селяк.
Фарджия — широка скъсена горна наметка с дълги ръкави, носена обикновено от шейхове.
Фарис — конник; персиец.
Фарс — Персия.
Фарсах — средновековна персийска мярка за дължина, равна на 5760 м, а след X в. — на 2250 м.
Фатима(606–632) — дъщеря на пророка Мохамед от жена му Хатиджа, съпруга на Али бен Абу Талид, четвъртия халиф.
Фатин — очарователна, съблазнителна.
Фатна — очарование.
Фелах(от араб. фалаха — ора) — селянин, земеделец.
Ферман(от перс. фирман) — указ на главата на ислямска държава.
Фетва(от араб. фатуа) — допитване до шейх ул-исляма (сега то се отправя до имамите в каирската джамия „Ал-Азхар“) относно правомерността на определено действие на дадена личност от религиозна гледна точка. Въпросът трябва да се зададе така, че на него да се отговори само с „Да“ или с „Не“.
Читать дальше