Хиляда нощ - Том II (Том II)

Ханбалити — привърженици на една от четирите велики тълкувателни ислямски школи мазхаби на сунитите — ханбализма, основана от Ахмед бен Ханбал.

Хандак — населено място в покрайнините на Басра, сега квартал от този град.

Ханджар — ловджийски или боен закривен нож с две остриета и много остър връх.

Ханифити — привърженици на една от четирите велики тълкувателни школи на сунитите — ханифизма, основана от Абу Ханифа бен Сабит, търсеща в тълкуванията на ислямското право гъвкави формулировки, обединяващи традиционните нрави и религиозната догма.

Харадж — поземлен данък от васала за суверена по време на халифатите, известен у нас като харач.

Харамия — крадец, бандит.

Харем(араб. харим) — букв. забранено място. Част от жилището на мюсюлманина, където живеят жените и където имат право да влизат само съпругът и малолетните синове; общо название на женското общество в един дом.

Хариджа — египетски съдия, убит по погрешка през 661 г. от фанатик, който го взема за завоевателя на Египет Амру ибн ал-Ас.

Хариджити — букв. намиращи се извън, излизащи от нормата. Крайно консервативна и фанатична ислямска секта.

Харун ар-Рашид(768–809) — багдадски халиф от 786 г., при когото халифатът бележи висшата точка на разцвета си. Харун ар-Рашид е от рода на Абасидите, които не са били толкова на почит по времето на Мохамед, колкото Али и потомците му.

Харут — ангел, изпратен от Аллах на земята да учи хората на магии.

Хасан ал-Басри(642–728) — известен мюсюлмански теолог аскет от Медина, живял в Басра; иначе : хубавецът от Басра.

Хасан Бадр ед-Дин — хубавец, луна на религията.

Хасан ибн Сахл(починал 850) — държавен деец и пълководец от времето на Маамун.

Хасан Шарр ат-Тарик — зло на пътя.

Хасан Шуман(VIII в.) — историческа личност, офицер на Харун ар-Рашид.

Хасба — чакълестото място. Сега квартал в Дамаск.

Хасиб Карим ад-Дин — виж Карим ад-Дин .

Хасна ал-Уджуд — хубавица на съществуванието.

Хатиджа — историческа личност, една от съпругите на халиф Маамун.

Хатим — завършващ.

Хатим ат-Таи(починал в началото на VI в.) — полулегендарен доислямски поет, прочут с щедростта си. Хатор — 3-тият месец на коптския (древноегипетския) календар, носещ името на богиня Хатор.

Хатуб — годеница; също : разговорлива.

Хатун — знатна дама, госпожа.

Хаудадж — едноместна покрита камилска носилка.

Хафса(починала 665) — дъщеря на Омар бен ал-Хатаб, жена на Мохамед, от която няма деца.

Хашемитски лакът(хашемитска драа) — мярка за дължина, равна на 0,64 м.

Хашиш — трева; маково семе.

Хаят ан-Нуфус — живот за душите.

Хибр(букв. мастило) — копринен плат на бяло и тъмносиньо райе.

Хиджаз — княжество в Централна Арабия, днес част от Саудитска Арабия.

Хиджра(коран., букв. преселение, емиграция) — през 622 г. Мохамед емигрира от Мека в Медина, където поставя основата на мюсюлманската община. Тази година се смята за начало на мюсюлманското летоброене (тур. егир).

Хизб — 1/60 част от Корана; съвр. партия.

Химярити — южноарабско племе, чието могъщество е достигнало върха си в началото на нашата ера. Владенията му са се простирали в Южна Арабия и в някои части на Източна Африка.

Хинд — герой от поема, съперник на Нуар; също : легендарна дъщеря на Нуаман бен Мунзер (VI в.).

Хиннаили хенна — вид палма с яркочервени фурми, от чиято кора се добива известната естествена боя за коса къна.

Хипократ(ок. 460–377 г. пр.Хр.) — древногръцки лечител, чиито произведения и практика се смятат за връх в древната медицина.

Хира — столица на християнското арабско царство Лахм, превзето от мюсюлманите през 633 г. Намирало се е в днешен Ирак на юг от град Неджеф.

Хишам бен Абдул Малик(724–743) — омеядски халиф, водил войни с Византия, опитал се да смаже бунта в Ирак и Хорасан, довел впоследствие до падането на Омеядите и възкачването на Абасидите на халифския престол.

Хишам бен Бишр(IX в.) — суфит, син на Абу Наср Бишр ал-Хафи (767–841).

Хомс — град в Сирия.

Хорасан — провинция в Североизточен Иран.

Хосрои — велики; титла на древноперсийските царе.