Хиляда нощ - Том II (Том II)

Самуди — народ, избит от Аллаха заради беззаконието им.

Сана — днес столица на Йемен.

Сандалово дърво — дърво с ароматна дървесина от Далечния изток.

Санджак — област, областен военен гарнизон.

Сара — законна съпруга на Авраам, майка на Исаак.

Сасаниди — персийска династия, управлявала Близкия и Средния изток между 226 и 652 г.

Сауаб — благоразумен.

Сафар — 2-рият месец на мюсюлманския лунен календар по хиджра.

Светата Троица — основната тема на мюсюлманските критики срещу християнството. Според тях това е отстъпление от еднобожието, проповядвано от самия Иисус.

Свещеният дом — другото арабско име на Ерусалим.

Седемте климата — арабските географи са делили познатите им земи на седем климатични пояса.

Сейф ал-Мулук — меч на царете.

Селим — приветстван (от бога)

Симсим — сусам.

Синд — област в Западен Пакистан със столица Карачи.

Сините очи — (на чужденците обикновено) са смятани за признак на зло.

Синя жлъчка(цикория) — билка, чиито корени се употребяват като заместител и ароматизатор на кафето; виж кардамон .

Сириакски(език) — виж арамейски .

Сит ал-Хасан — госпожата на Хасан (Хубавеца) — името подсказва, че героинята „по предопределение“ е свързана с бъдещия съпруг Хасан.

Ситра(цитра) — виж уд .

Соленото море — Егейско море.

Срок на очистването — виж идда .

Суад — щастлива.

Судан — страна на черните.

Суджах — стройна.

Суейд — черничкият.

Суик — каша от ечемично или пшенично брашно, храна на бедното население.

Сук Уардан — намира се в стария Кайро. Местните араби свързват названието му с някой си Уардан, грък по произход, който взел участие в завоюването на Египет от арабите.

Суккария — захарница. Също и име на квартал в Кайро.

Сукуб — анемона.

Сулейман(библейският цар Соломон — 960–935 г. пр.Хр.) — признат от исляма като пръв пророк на еднобожието, което било „изкривено“ от следващите поколения, и поради това Аллах (богът) пратил „последния пророк“ Мохамед да поправи тези човешки грешки. Легендите приписват магически свойства на пръстена (печата), дарен му от Аллах, на който било изписано най-великото му, неизвестно за простосмъртните име.

Сулейман бен Абдул Малик — брат на халиф Уалид I бен Абдул Малик, омеядски халиф (715–717), водил войни с Византия, обсаждал Константинопол, но не успял да го превземе поради намесата на българския хан Тервел.

Сулс — специфичен почерк с изписване на заоблените места на буквите като ъгли.

Султан — букв. властващ, властник. В началото тази чисто военна титла е била много по-ниска от крал и дори от емир и се е давала предимно на отличили се тюркски наемни войници. С времето тя постепенно се е изравнила с емирската, а после и с кралската и се използва паралелно. В Египет през XIII-XVIII в. султаните са били изборни. По време на Османската империя става най-висока титла на монарха.

Султански хан — приют за бедни бездомници.

Султанско бяло — светломатов сребристосив цвят.

Суна — свещена книга за мюсюлманите сунити, съдържаща разкази (хадиси) за живота и деянията на пророка Мохамед.

Сунити — най-многобройната част на мюсюлманите, противопоставени на шиитите. Наред с Корана те признават за втора по значение свещена книга Суната, събрала многобройни хадиси.

Сура — глава от Корана. Според това, къде са „низпослани“ от Аллах, сурите в Корана се делят на мекански и медински.

Суфити — крайна мюсюлманска фанатична секта, чиито членове се отличават с подчертания си аскетизъм — скромна храна (предимно постна), груби дрехи (власеници от сурова вълна) и др.

Суфиян — виж Абу Суфил .

Суфиян Саури(715–778) — именит имам и улем от сектата на аскетите суфити, противник на Омеядите.

Сухейл — арабското име на звездата Канолус.

Сухейм ал-Лейл — стреличка на нощта.

Сухопътна стража — местна пеша полиция в Багдадския халифат, изпълняваща функциите на гранична стража и на митнически контрол.

Таб — древна ориенталска хазартна игра със зарове и жетони.