Хиляда нощ - Том II (Том II)

Муатадид би-л-Лях — абасидски халиф (892–902).

Муатаз би-л-Лях — абасидски халиф (866–869). По негово време тюркските наемници вземат връх в двореца, свалят го чрез преврат и го оставят да умре от глад в затвора.

Муатазилити — привърженици на нетрадиционен мазхаб от XIII в., чиято философия е, че развитието на човешкия ум става независимо от бога въз основа на опита, а Коранът е не божествена, а сътворена от човека книга като всички останали. Буквално муатазил означава изолиран (от мюсюлманите). Макар и приети от някои Абасиди (Маамун, Муатасим), впоследствие са подложени на гонения.

Муауия бен Аби Суфиян — съперник на халиф Али, след чието убийство през 680 г. преместил столицата на халифата от Мека в Дамаск, основал династията на омеядските халифи (също Муауия II бен Язин, починал през 683 г., който бил халиф само пет месеца).

Муджахид — боец в свещена война джихад.

Муейн ад-Дин — избор на религията.

Муиша — курабийка, единият край на която е изрязан като петльов гребен.

Мунис — приятен събеседник.

Мункар и Накир — имена на двата ангела, разпитващи душите на умрелите за греховете и добрините им приживе.

Мунтасир би-л-Лях — абасидски халиф, царувал само няколко месеца през 861 г. на мястото на баща си халиф Мутауаккил, убит от него. Сам той е убит от брат си Мустаян.

Мурра — горчив.

Муса — арабско произношение на името на Мойсей, признаван от мюсюлманите като пророк на еднобожието.

Мускус — ориенталско благовоние, добивано от семенните жлези на мускусен сръндак (кабарга) или някои други животни, зърнеста маса с мазен блясък и горчив вкус, днес — фиксатор за трайни парфюми.

Муслим бен ал-Уалид(747–823) — поет от началото на династията на Абасидите. Съчетава древния и съвременния му арабски език.

Мустаин — абасидски халиф (862–866), брат на халиф Мунтасир би-л-Лях. Като владетел проявява колеблив и нерешителен характер, заради което е убит от брат си Муатаз.

Мустафа — избран от бога.

Мутавалия(араб. мутауали) — заместник на валията, началник на полицията във вилаета.

Муталаммис(ок. 550 г.) — доислямски поет.

Мутауаккил ли-л-Лях(араб. ала-л-Лах) — абасидски халиф (822–861), преместил столицата от Багдад в Самара. Особено яростен гонител на християни и евреи. Именно при него е била мисията на Свети Константин Кирил-Философ.

Мухаллил — виж заместник .

Мухаррам — 1-вият месец на мюсюлманския лунен календар по хиджра.

Мухтала — измамница.

Мушаббак — кръгли сладкиши от тънки точени кори, вид баклава с шамфъстък.

Мушакк — специфичен почерк с разделно изписване на буквите, които обикновено се пишат слято.

Мюедзин(араб. му’азин) — лице, призоваващо мюсюлманите на молитва от минарето на джамията.

Наджеф — град в Ирак, свещен за сектата на шиитите.

Наджма — звезда.

Наджмат ас-Субх — звезда на утрото.

Най — ориенталски музикален инструмент, подобен на кавал.

Накир — виж Мункар .

Наккар — гравьор, също : птица кълвач.

Наложница — Коранът разрешава на правоверния мюсюлманин да има до четири законни съпруги. Наред с тях високопоставените лица обаче са имали (а в някои мюсюлмански държави този обичай съществува и досега) многобройни наложници — предимно робини, които са обслужвали „господаря“ си, забавлявали са го с песни и танци и т.н. Най-голяма чест за една наложница е била да стане любима любовница на господаря. Констатирани са и случаи наложницата да е ставала законна съпруга и дори да е оказвала значително влияние върху държавните дела.

Насим — пролетен зефир.

Насим ас-Сабах — утринен зефир.

Насир — побеждаващ. Прякор на няколко халифи от различни династии.

Наср — победа.

Наср ад-Дин — победа на религията. Това име, модифицирано като Настрадин, е преминало през турски и в нашия фолклор.

Наср бен Забиян(VII в.) — поет от времето на ислямизацията от племето забиян, което е известно с това, че на два пъти е приемало исляма и се е отказвало от него.

Нассаба — крадла.

Науруз — пролет. В някои близкоизточни страни 21 март се отбелязва като празник на настъпващата пролет и на Нова година.