Хиляда нощ - Том II (Том II)

Кудаа — племе от Северна Арабия.

Кулиджан — всичко е душа.

Кунафа — силно подсладен кадаиф с много масло, бадеми, орехи, шамфъстък и др.

Куриджан — вместилище на душата.

Кусер — река в мюсюлманския рай.

Кут ал-Кулуб — наслада за сърцата.

Кутейт — котенце.

Куфия — древен ъгловат арабски шрифт, на който са написани множество древни ръкописи на Корана и надписи на джамии; произлиза от град Куфа.

Куфия — шамия в червен цвят.

Кялб — куче.

Лабтайт(араб. лабта) — едно от предградията на старата испанска столица Толедо.

Лакът — виж драа .

Лимонови резенки — малки сладкиши от точени кори с форма на полумесец, обилно полети със смес от захарен и лимонов сироп.

Лиуа — военно оръжие, област, военен полк.

Лиффа — тънко лъскаво платно, увивано над амамата, под шамията.

Лукман — полулегендарен арабски мъдрец от епохата преди исляма (IV-V в.), с прякор Муамар (Вечно младия, защото уж живял няколко столетия), на когото се приписват сентенции и пословици.

Ма ша-а-ллах!(машалла) — букв. „това, което е пожелал Аллах“. С времето придобива смисъл на „Браво!“

Маамун — виж Ал-Маамун .

Маамуния — народно ястие от сух и зелен фасул.

Маан ибн Заида — пълководец и държавник от ранния ислямски период (убит 770). Известен с щедростта си.

Мааруф — известен.

Магове — виж магусейци .

Магриб — арабските страни на запад от Египет (от гарб — запад) — Алжир, Тунис, Мароко, Либия и Мавритания.

Магусейци, магове, огнепоклонници(маджуси) — название на огнепоклонниците (последователи на древноиранския зороастризъм), срещу които мюсюлманите воювали с особено настървение.

Маджид — славен.

Маджлис — букв. място за седене; място за общото събрание на племето или рода; съвр. парламент; оттук тур. меджлис.

Маджнун — лудият.

Маждрак — вид старинно копие.

Мазхаб — название на четирите равнопоставени сунитски тълкувателни школи на ислямската догма — ханифити, ханбалити, шафиити и маликити.

Маймун — сусамен сладкиш, йеменски специалитет.

Маймуна — щастлива, благословена.

Макамът на Ибрахим — букв. място за седене, резиденция. Малка постройка в пределите на храма Кааба в Мека, където се пази камъкът, на който седял Ибрахим (Авраам); според мюсюлманската легенда именно той е първият строител на този храм.

Малик бен Динар — притежаващият много динари (пари).

Маликити — привърженици на учението на Малик бен Анас, едно от официалните четири тълкувания на шариата, съчетаващо традиционното арабско доислямско право с религиозните догми.

Малихат ал-Кад — хубавица на съдбата.

Мамелюк, мамелюци(араб. мамлук) — букв. който е собственост, роб на някого. Бели роби, обикновено ислямизирани християни от Кавказ, Балканите и Средна Азия, предпочитани като наемна армия, особено в Египет, където съставят своеобразна военна каста. През XII в. отстраняват в Кайро местния султан и създават свои династии, просъществували фактически до 1952 г., когато монархията в Египет е опразнена и е обявена република. Последната династия на Мохамед Али, основана в началото на XIX в., е от албански произход.

Манар ас-Сана — минаре на утринната светлина.

Мандал — дърво с ароматна дървесина от Индонезия.

Мансур — втори абасидски халиф (754–775), нанесъл окончателно поражение над Омеядите.

Марджана — бисерна.

Марзуан — спокоен, сериозен.

Мариам — Света Дева Мария.

Марид — зъл или добър дух джин с великански ръст.

Марих — арабското название на планетата Марс.

Маруан бен Хакам(починал 684) — именит военачалник, братовчед на Муауия I, родоначалника на династията на Омеядите. Сам не е царувал, но е известен като Маруан I. Баща на халиф Абдул Малик.

Масак — сладка баница с ароматни треви.

Маслама бен Абдул Малик бен Маруан(починал 740) — голям ислямски военачалник, брат на халифите Уалид и Сулейман, изтъкнат военачалник, стигнал с флот до Златния рог — Константинопол (718), където воювал с хан Тервел и победен от него, подчинил Армения. Довереник и съветник на няколко омеядски халифи.