Хиляда нощ - Том II (Том II)

Знаме на халифите — през различните епохи знамето на халифите е имало различен цвят: при първите мюсюлмани то е червено, при Омеядите — бяло, а при Абасидите — черно. Зеленият цвят (цветът на рая) като символ на ислямската вяра се появява по времето на Фатимидите, когато водеща политическа сила в региона стават турците. Повечето знамена на съвременните арабски държави са съчетание на тези четири цвята.

Зодиак — зодиаците в арабската астрология се покриват изцяло с познатите ни, с изключение на преведените названия, и са 12 на брой. Във всеки зодиак обаче влизат по 2 1/3 дома на луната. Буквалното значение на арабската дума за зодиак е „кале“ — кула, крепост.

Зокум — „адско дърво“, с чиито горчиви плодове според Корана се хранят мюсюлманските грешници; дива маслина.

Зубейда или Зубайда — историческа личност, една от съпругите на Харун ар-Рашид, с голямо влияние в политическия живот на халифата.

Зул-Инкар уа-Накир — отричащ всичко; непризнаващ нищо. Име на ангела, който разпитва душите на умрелите за делата им на тоя свят.

Зу-л-каада — 11-ият месец от мюсюлманския лунен календар по хиджра.

Зу-л-Карнейн — двурогият. Прозвище на Александър Македонски.

Зу-л-Кура — козокракият. Легендарен цар на химяритите.

Зу-л-хиджа — 12-ият месец от мюсюлманския лунен календар по хиджра.

Зумурруд — изумруд.

Зурейк — сойка.

И’ътикяф(религ.) — усамотяване за известно време в дом или в джамия поради даден пред Аллаха обет.

Иблис — Сатана.

Ибн Зайда(починал втората половина на VII в.) — арабски пълководец, прочут с щедростта си.

Ибн Сина(ок. 980–1037) — Авицена, велик арабски учен, енциклопедист, философ, математик и лечител.

Ибн Хамдун(1101–1167) — дворцов писар при последните Абасиди. Тъй като издал някакви дворцови тайни, бил хвърлен в затвора, където умрял.

Ибрахим(евр. Авраам) — признаван от исляма като първи защитник на еднобожието.

Ибрахим Абу Исхак Мосулеца(742–804) — знаменит музикант и певец от персийски произход, любимец на халифите Махди, Хади и Харун ар-Рашид. Баща на не по-малко известния музикант Исхак Мосулеца (Мосулски).

Ибрахим бен Адхам(починал между 776 и 783) — именит ислямски благочестив номад, създал пословици и мъдрости. Известен с това, че никога не е просил, а всичко си печелел с труд. Загинал в морска битка с Византия.

Идда — срок на очистването; времето, когато разведена жена или вдовица не може да стъпи повторно в брак. В различните страни този срок е от три месеца до две години.

Изар — широки копринени женски шалвари.

Имам — лице, водещо молитвата в джамията (не е задължително да е духовник); водач на ислямско течение или секта, при шиитите — високопоставен духовник.

Имена на Аллах — според ислямските религиозни догми Аллах има 99 свещени имена (които са били изписани на пръстена на Сулейман). Всеки правоверен е „раб (абд) на Аллаха“ (Абдуллах), като вместо „-ллах“ (Аллах) може да се постави едно от тези 99 имена (напр. Абдул Наср — Раб на Побеждаващия, Абдул Салям — Раб на Мироносеца и т.н.).

Индийски меч — индийската стомана се е ценяла особено високо в халифата.

Ирам Многостълбната — легендарен езически град, споменат в Корана.

Искендер — арабското произношение на името на Александър Македонски.

Ислям — велика религия; букв. покорност (пред Аллах).

Исмаил — син на Авраам (Ибрахим) от слугинята му Агар; прародител на арабите.

Исфахан — град в Южен Иран.

Исхак Мосулски(починал 849) — знаменит певец и музикант, син на Ибрахим Абу Исхак Мосулеца.

Ифранджия — от Франция, французин. Общо название на чужденци — европейци и християни, в арабските страни.

Ифрит — приказен дух великан, огромен джин; виж и марид .

Ихрам — бяла наметка, която задължително носи върху голо тяло хаджията при посещение на светите мюсюлмански места в Мека и Медина. След хаджилъка той е длъжен да се завърне в родината си само с тази дреха, оставяйки всичко останало, което е носел, по тези места.

Йоханна — Свети Йоан Кръстител.

Кааба — букв. Куб. Първо по значимост светилище за мюсюлманите в Мека (в Саудитска Арабия), където се съхранява свещеният „черен камък“.