Хиляда нощ - Том II (Том II)

Масрур — весел, радостен. Историческа личност, страж и палач на Харун ар-Рашид.

Масуд — ощастливен. Презрително общоприето прозвище за черните роби, „ощастливени“ от контакта си с белите арабски аристократи робовладелци.

Махди бен Мансур — багдадски халиф (775–785), баща на Харун ар-Рашид.

Махмал — специфичен самар за камила, върху който се намества товарът й; също : церемониален религиозен, богато украсен паланкин, който се товари върху камила и върви начело на кервана с пътуващите на хаджилък в Мека и Медина, с дарове от тях и техните близки за светите мюсюлмански места.

Махмуд — кланящ се на Аллаха; възхваляващ Аллаха.

Махр — откуп. При мюсюлманския брак младоженецът дава на родителите на младоженката паричен откуп, договорен обикновено между родителите на двамата. Формално тази сума е собственост на младата съпруга, оставена на съхранение при родителите й, за ползване при евентуално нещастие — смърт или тежка болест на съпруга, развод и т.н.

Машаих — учителка.

Машлах — горно кафяво мъжко наметало от дебел плат за дъждовно време, ямурлук.

Машрик — арабските страни на изток от Египет (от шарк — изток).

Мекански възел — специфичен арабски моряшки възел.

Мерв — град в Иран.

Мизмар — музикален инструмент, подобен на зурлата или кларинета, пищялка.

Микиял — древноегипетска мярка за обем, равна на 16,5 л.

Миля — мярка за дължина. Една арабска миля = 1920 м = 1/3 фарсаха.

Мим — буква от арабската азбука. Изписва се като овално кръгче, което често в поезията се сравнява с устата на хубавицата.

Мир вам! — превод на традиционния поздрав „Ас-саляму алейкум“, който се използва почти изключително при среща само между мюсюлмани. Отговорът е И вам мир! — „Уа алейкум ас-салям!“ — (тур. „Селям алейкюм“ — „Алейкюм селям“).

Мискал — средновековна арабска мярка за тегло на благородни метали, равна на 4,68 г злато; дели се на 24 карата.

Миср — арабското наименование на Египет.

Мисра — 12-ият месец от коптския (древноегипетския) календар, чието название е използвано за арабското название на Египет и Кайро (виж Миср ).

Мисри — Египтянина.

Михраб — инкрустирана ниша в джамия, показваща посоката към Мека, накъдето трябва да се обърнат мюсюлманите по време на молитва; същото название носи самата тази посока (виж кибла ).

Мокаддам — букв. вървящ пред другите; началник на градската стража през Средновековието; дн. майор, подполковник.

Молитва — съгласно религиозните канони правоверният мюсюлманин е длъжен да се моли пет пъти на ден — при изгрев-слънце, на обед, следобед, привечер и след падането на нощта. Допуска се обединяването на няколко молитви в една, ако това се налага от обстоятелствата.

Мосул — град в Северен Ирак.

Мохамед(570/74-632) — пророк на ислямската религия, реално историческо лице, „създал“ Корана — свещената книга на исляма, чрез „Сури“, „спуснати“ му от небето, където богът (Аллах) „говори“ в първо лице чрез неговата уста. Водил битки за утвърждаването на тази религия, която става обединяващата връзка между разпокъсаните арабски племена и идеология за новата арабско-ислямска единна държава.

Мохамед(араб. Мухаммад) — възхвален от бога.

Мохамед ал-Хашими(IX в.) — реална историческа личност от племето хашим — племето на пророка Мохамед, заемал висши длъжности в халифата, вкл. управител на Басра.

Мохамед Амин(787–813) — син на Харун ар-Рашид, абасидски халиф след 809 г., убит и наследен от брат си Маамун.

Мохамед бен Абдуллах(убит 762) — внук на Хасан, сина на халиф Али и Мохамедовата щерка Фатима. Талантлив военен, водил битки с Омеяди и Абасиди, с претенции да стане халиф.

Мохамед бен ал-Битар(ок. 1248) — арабски лечител, родоначалник на съвременната ботаника и на фитотерапията.

Мохамед бен Идрис аш-Шафии(767–820) — един от четирите велики имами на сунитите, създал една от четирите религиозни школи в исляма — шафнитетството, което се опира предимно на традиционните обичаи.

Мохамед ибн Сулейман аз-Зайни ал-Хашими — историческа личност, управител на Басра и на Дамаск по времето на Харун ар-Рашид.

Муайн бен Сауи — избор, раждащ суша.