Хиляда нощ - Том II (Том II)

„Туристическият“ вход на Хеопсовата пирамида в Гиза действително е изсечен от халиф Маамун — бел.прев.

Исторически данни не потвърждават намирането на „богатства“ в пирамидата — бел.прев.

В действителност трите пирамиди в Гиза са с различна големина — най-високата, Хеопсовата, по онова време е била 148 м — бел.прев.

Има се предвид пирамидата на Микерин. Такива помещения не са открити — бел.прев.

В трите пирамиди в Гиза няма надписи и рисунки. Явно разказвачът се е повлиял от видяно в други, по-късни пирамиди и гробници, богато украсени по този начин — бел.прев.

Става въпрос за пирамидата на Хефрен. Стелите са не в пирамидата, а в погребалните храмове около нея — бел.прев.

Вероятно разказвачът има предвид Сфинкса, статуите на фараоните в храмовете или изобразените вътре древноегипетски божества — бел.прев.

Този и следващите пасажи целят да потвърдят историческия факт, че Маамун е бил високообразован и покровител на науките и изкуствата — бел.прев.

Читателят не може да не се учуди, че вместо станалата пословична популярна фраза „Сезам, отвори се!“ съм използвал доста по-прозаичното „Сусам, отвори вратата!“. Въпреки собствените ми колебания предпочетох да се придържам към оригиналния арабски текст, защото арабската дума „симсим“ означава единствено „сусам“. Всички досегашни преводи или преразкази на тази популярна приказка са правени въз основа на западноевропейски или руски текстове. В повечето от тях „симсим“ („сусам“) се превежда на западните езици като „сезам“ (sezam). По неизвестни ми причини — може би за придаване на по-голяма „тайнственост“ на разказа или просто поради небрежност и незнание на значението на самата дума — предишните преводачи и разказвачи са я запазили, без да влагат в нея определен смисъл, който е разбираем в Европа и в Русия, но е напълно неразбираем за българина. Впоследствие тезата ми се потвърждава в епизода, когато героят, останал затворен в пещерата, я забравя и се опитва да си я припомни, изброявайки различни видове „зърно“ (арабите приемат, че популярният за кухнята им сусам е „зърнена храна“). Самият аз като дете съм се чудил на тази неясна „приумица“ да се търси тайнствена парола измежду названията на зърнените храни и едва след години, когато се запознах с текста в оригинал, се убедих, че тя е ясна за всички, с изключение на българите, и причина за това неразбиране е неясният превод на станалата „магическа парола“ „Сусам, отвори вратата“ — бел.прев.

В исляма е прието брат да се ожени за съпругата на починал брат, като я вземе за втора съпруга, за да осигури нея и децата на починалия — бел.прев.

Както и у нас, обичаят да се посреща гостът с хляб и сол у арабите има ритуален характер на сприятеляване до гроб и нарушаването на такова приятелство се смята за особено голям грях — бел.прев.

Арабската армия се деляла при бой на три крила — ляво, дясно и център, командван обикновено от царя. Двамата герои са назначени на тези високи постове, които са на заместник главнокомандващи — бел.прев.

Местна полиция с функции на гранична стража — бел.прев.

Всички посочени белези са характерни за суфитите — крайно религиозна мюсюлманска секта, чиито представители били известни като фанатици, но и се славели с благочестивост — бел.прев.

Според ислямския обичай пълнолетието при момичето настъпва в деня на първата му менструация — бел.прев.

Игра на думи: букв, „кийс, кус, кайс“ — „кесия, женски полов орган, дреха“ — бел.прев.

Ислямската традиция повелява при сватба мъжете и жените да празнуват разделени — бел.прев.

Сатирична алюзия на ислямската формула „Няма бог освен Аллах!“ — бел.прев.

Разказът в тази и предишната приказка подсказва, че преди тях е съществувала още една, засягаща приключенията на Ахмад Данаф и Хасан Шуман в Египет. Във всички издания, с които разполагаме, тя не съществува — най-вероятно е изчезнала още при устните преразкази на „Хиляда и една нощ“ през Средновековието — бел.прев.

Целуването на ръка е знак на уважение от целуващия, но в същото време е израз на морално задължение на целувания. Отдръпването на ръката означава, че персиецът има задни мисли и не желае да поеме такова задължение — бел.прев.