Хиляда нощ - Том II (Том II)

Помолил се човекът и станал пак такъв, какъвто бил по-рано!…

— Научих също, царю — продължил везирът, — че мъжът на една жена й дал един дирхам да купи ориз. Взела тя дирхама, отишла при продавача, той й претеглил ориза, започнал да я закача и да й намига, като казвал:

— Оризът е хубав, когато е със захар! Ако искаш, влез вътре за минутка, пари няма да ти взема!

Влязла тя вътре в дюкяна, направила с продавача каквото направила, после той казал на своя чирак:

— Претегли й и захар за един дирхам!

И му направил знак. Взел чиракът бохчата на жената, изсипал скришом ориза, сложил вместо ориз пръст, а вместо захар — чакъл и го оставил при жената.

Когато тя си тръгнала, взела бохчата, като мислела, че там има ориз и захар. Върнала се вкъщи, сложила бохчата пред мъжа си, а той намерил в нея само пръст и чакъл. И когато жената донесла тенджерата, мъжът й рекъл:

— Не съм ти казал, че ще строим нещо, та си ми донесла пръст и камъни!

Жената разбрала, че чиракът на търговеца й е скроил шегата, и казала на мъжа си, като продължавала да държи тенджерата:

— Мъжо, от обхваналата ме грижа тръгнах за сито, пък донесох тенджерата!

— А каква ти е грижата? — запитал той.

— Мъжо, дирхамът, който ми даде, падна на пазара. Срам ме беше пред хората да го търся, а не ми бе леко, че съм го изгубила! Посъбрах пръстта и чакъла на мястото, където падна, исках да го пресея, за да го намеря, тръгнах за ситото, а донесох тенджерата!

Тя отишла за ситото и докато го подавала на мъжа си, пуснала дирхама между пръстта и камъните.

— Пресей го, че твоите очи по-добре виждат! — рекла тя.

Човекът седнал, пресял всичко, намерил дирхама и се зарадвал, макар че лицето и брадата му се били покрили с пръст!

— Та ето, виж, господарю царю, какви коварства вършат жените! — завършил разказа си везирът. — Разказах ти това, за да се увериш колко са лековерни те, колко са пошли в ума си! Не слушай думите им, не убивай чедото си, защото така ще заличиш спомена за себе си завинаги след смъртта си!

И царят пак се отказал да погуби сина си.

На седмия ден неволницата пак се появила при него, запалила голям огън, престорила се, че ще се хвърли в него, но я задържали.

— Защо правиш такива работи? — запитал той.

— Ако не отмъстиш на сина си за мене, ще се хвърля в този огън! — закрещяла тя. — Намразих живота! Преди да дойда тук, написах завещанието си, раздадох парите си като милостиня и реших да умра, за да съжаляваш много, както съжалявал един цар, че е измъчвал пазачката на женския хамам!

— И как е станало това? — запитал царят.

И неволницата заразказвала:

Някога живяла прегърбена старица, набожна и покорна. Тя наминавала в двореца на един цар, където всички я молели за благословение. Един ден както обикновено тя влязла в двореца, седнала при царската съпруга, а тя й подала една огърлица за хиляда динара и рекла:

— Вземи тази огърлица и я подръж при тебе, неволнице! Като изляза от хамама, ще ми я върнеш!

Хамамът се намирал в двореца. Неволницата взела огърлицата, седнала в един ъгъл на двореца, докато царицата влезе в хамама и се изкъпе. Сложила огърлицата под килима и започнала да се моли. Но долетяла някаква птица, грабнала огърлицата и я набутала в пукнатина на двореца. Върнала се тя, без да знае какво е станало. И когато царицата излязла от хамама и си поискала огърлицата, пазачката й не я намерила. Започнала да я търси, но от нея ни следа!

— За бога, дъще! — заговорила старицата. — При мен тук никой не е идвал! Като я взех, я бутнах под килима! Не знам, да не би някой слуга да е забелязал, да е използвал невниманието ми и да я е взел, докато се молих!…

Но ето — нежно утрото изгряло и Шахразад тук приказката спряла…

И ПРЕЗ ПЕТСТОТИН ЧЕТИРИЙСЕТ И ШЕСТАТА НОЩ…

Тя продължила приказката на неволницата за пазачката на хамама:

Чул царят какво е станало, и наредил на жена си да измъчва старицата. Измъчвала я тя по най-различни начини, но тя нищо не си признала, но и никого не обвинила. Тогава царят наредил да я запрат и да я оковат. Затворили жената. Но един ден царят седял посред двореца потънал в пот, царицата — до него. Погледът му паднал върху някаква птица, която се мъчела да измъкне огърлицата от някаква пукнатина. Викнал той на жена си, тя подгонила птицата и й отнела огърлицата. Разбрал царят, че старицата е несправедливо обвинена, и наредил да я доведат. Когато тя се явила, той започнал да целува главата й, после заплакал и я замолил за прошка, съжалявал за стореното и я дарил с много пари. Но тя отказала да ги вземе, простила му и си отишла. Тогава тя си дала клетва да не стъпва в човешки дом, уединила се в планини и пустини и се молила там на Аллах до самата си смърт.