Хиляда нощ - Том II (Том II)

— И как е станало това? — запитал царят.

И шестият везир заразказвал:

Научих, царю честити, че една жена, търговска щерка, имала мъж, който много често пътувал. Заминал той към далечна страна, дълго го нямало и на нея й станало скучно. Пък имало един чирак на мъжа й, когото много харесвала. Съблазнила го тя и той започнал да преспива у нея, докато мъжът й отсъствал.

Случило се, че този чирак се скарал с някакъв мъж и го ударил. Оплакал се удареният на валията на града и той запрял чирака. Стигнала вестта до жената на търговеца и тя пощуряла. Скочила, облякла най-хубавите си дрехи и отишла при валията. Поздравила го и му дала жалба, в която се казвало: „Запреният е мой брат, а хората, които са свидетелствали срещу него, са били лъжесвидетели! Той е запрян в твоя затвор, но е невинен! Аз нямам друг, който да се грижи за мене, освен него! Моля благоволението на нашия владетел да го пуснат от затвора!“

Прочел валията жалбата, погледнал я, харесал я каква е хубавица, и й рекъл:

— Влез вкъщи. Ще го доведат при мене и аз ще пратя да те викнат да си го вземеш!

— Владетелю! — рекла тя. — Аз нямам на кого да се уповавам освен на всевишния Аллах! Аз съм чужда жена, не мога да влизам в дома ти!

— Няма да го пусна, ако не ми влезеш в къщата и докато не удовлетворя страстта си! — настоял валията.

— Ами щом толкова ти се иска, трябва ти да дойдеш в моя дом! — рекла жената. — Ще останеш там, ще си отпочинеш и ще се забавляваме цял ден насаме!

— А къде е къщата ти? — запитал валията.

Тя обяснила къде се намира къщата й, после отишла при градския кадия и му заговорила:

— Господин кадия! Прегледай жалбата ми и Аллах ще те възнагради!

— Кой те е обидил?

— Господарю, имам един брат на света и никого другиго! Той ме помоли да дойда при тебе — валията го запрял, защото излезли лъжесвидетели, които твърдели, че е обидил някого! Моля те, застъпи се заради мене пред валията!

Огледал я лакомо кадията, харесала му тя и й рекъл:

— Я влез вкъщи и си почини в стаята на неволниците! Аз ще пратя вест на валията да пусне брат ти! Ако знаех колко пари дължи, направо щях да ги платя, че ти ми хареса със стройния си стан и сладкодумието си и искам да удовлетвориш страстите ми!

— Ама ти, господарю, като сам искаш да правиш такива работи, как съдиш другите за тях? — възкликнала жената.

— Ако не влезеш в дома ми, махай се, откъдето си дошла, и няма да видиш брат си! — викнал кадията.

— Ами, господарю, щом ти се ще такава работа, я по-добре ти ела у дома! — рекла тя.

— А къде е къщата ти? — запитал кадията.

Обяснила му тя и му насрочила същия ден, както на валията.

От кадията тя отишла в дома на везира, подала му жалбата си, оплакала му се за случилото й се, а везирът започнал да я съблазнява и рекъл:

— Ами ние да си удовлетворим първо желанието с тебе, пък после ще пусна и брат ти!

— Щом толкова искаш, ще ти дам, но нека това стане в моята къща! — рекла тя. — Тя не е далече и там ще се скрием по-добре!

Обяснила му тя къде е къщата, и се уговорила за същия ден както на валията и на кадията.

Накрая отишла при царя на този град. Подала му жалбата си и помолила да пуснат брат й.

— Кой го е затворил? — запитал царят.

— Валията го затвори! — отговорила тя.

Слушал я царят как говори, и стрелата на страстта го улучила в сърцето. Поискал тя да влезе в двореца му, докато той изпрати да извикат валията, за да освободи брат й.

— Царю! — рекла тя. — За тебе тази работа е лека, било то насила, или доброволно, пък щом царят иска това от мене — такава е моята щастлива участ. Но ако царят дойде в моя дом, ще бъде чест за мене, когато там стъпят благородните му стъпки.

— Е, няма да скърша хатъра ти! — казал царят.

Насрочила му тя същия ден както на останалите, обяснила му къде е къщата й, и си тръгнала.

Отишла тя после при един дърводелец и му рекла:

— Искам да ми направиш ракла с четири чекмеджета едно над друго и да се заключват! Кажи ми колко ще струва, и ще ти платя!

— Четири динара! — отговорил дърводелецът. — Но ако ти, почтена госпожо, не ми откажеш едно сближаване, нищо няма да ти взема!

— Ами щом няма друг изход — тъй да е, но я ми направи тогава с пет чекмеджета! — рекла жената.

Помолила го тя да й донесе раклата същия ден, когато уговорила срещите си с четиримата сановници.

Когато раклата с петте чекмеджета била готова, тя я наместила в гостната. После взела четири дрехи и ги отнесла на бояджията, който боядисал всяка дреха в отделен цвят. Започнала да приготвя ядене, пиене и благовония. Когато дошъл денят на срещите, облякла най-хубавите си дрехи, изписала се, разкрасила се и зачакала кой ще дойде първи.