Хиляда нощ - Том II (Том II)

И ето че дошъл кадията. Жената се изправила и започнала да го закача. И когато кадията понечил да удовлетвори своята страст, тя му рекла:

— Господарю, я снеми тази дреха и тази чалма и облечи тази жълта риза, сложи и този пешкир на главата си, а аз ще донеса нещо за хапване и пийване, пък после другото няма да ни избяга!

Взела тя дрехите му, той си сложил ризата и пешкира и точно тогава някой почукал на вратата.

— Кой чука на вратата? — запитал кадията.

— Мъжът ми! — отговорила жената.

— И какво да правя, къде да се дяна? — засуетил се той.

— Не бой се, влез в тази ракла!

Хванала го тя, сложила го в най-долното чекмедже и го заключила. После притичала към вратата, отворила я, а там — валията. Жената го хванала за ръка, сложила го да седне на същото място и рекла:

— Господарю, този дом е твой дом, това място е твое място! Аз съм твоя неволница! Остани при мен през целия ден, разсъблечи се, облечи тази червена риза…

Вързала тя и главата на валията с някаква кърпа, отишла при него в постелята, започнала да го закача и когато той протегнал ръката си към онова място, което е най-сладко у жената, тя рекла:

— Господарю, този ден е твой ден! Но бъди милостив и благодетелен, напиши на една хартийка да пуснат брат ми от затвора, че да се успокои сърцето ми!

Той написал писмо до своя заместник, в което се казвало: „В часа, когато получиш това писмо, пусни незабавно еди-кой си, без да изчакваш и протакаш, не допускай небрежност и не възразявай на приносителя на това писмо!“ Запечатал го и жената пак започнала да го закача в постелята. И ето че някой почукал на вратата.

— Кой ще е тоя? — запитал валията.

— Мъжът ми! — отговорила тя.

— И какво да правя? — засуетил се той.

— Влизай в тази ракла!

Взела го тя, напъхала го във второто чекмедже и го заключила. А кадията вътре бил чул целия им разговор, но си мълчал. Тя отишла при вратата, отворила я — този път бил везирът. Щом го видяла, жената го посрещнала, поклонила му се и рекла:

— Господарю, ти ме почете, като дойде в дома ми! Аллах да не помрачава твоя лик! — сложила го в постелята и добавила: — Ами я си съблечи дрехата, снеми тази чалма, облечи тази лека риза!

Съблякъл се везирът, тя го облякла в синя риза и червен капюшон, като му говорела:

— Остави тази везирска дреха! Тази е по-подходяща за беседа, веселие и сън!

Облякъл везирът ризата, жената започнала да го закача, той също я закачал, но щом посегнел да изпълни желанието си, тя все му повтаряла:

— Господарю, милвай ме, това няма да ни избяга!

И както си приказвали, изведнъж някой почукал на вратата.

— Кой ли е този? — запитал везирът.

— Мъжът ми! — отговорила тя.

— Какво да измислим? — подскочил везирът.

— Ставай и влизай в тази ракла! — рекла тя.

Вкарала го тя в третото чекмедже и го заключила. Излязла, отворила вратата — оказало се, че и царят е дошъл. Щом го видяла, тя го хванала за ръка, повела го през гостната, отвела го на постелята и рекла:

— Ти ни почете, царю, и цял свят да ми дариш, то ще е нищо пред една от стъпките ти в нашия дом!…

Но ето — нежно утрото изгряло и Шахразад тук приказката спряла…

И ПРЕЗ ПЕТСТОТИН ЧЕТИРИЙСЕТ И ПЕТАТА НОЩ…

Тя продължила разказа на шестия везир за женското коварство:

Когато царят седнал в постелята, жената му рекла:

— Почини си, господарю, отпусни се, снеми тази дреха и тази чалма!

Съблякъл се царят, жената го облякла в опърпана риза, започнала да го развлича и да го забавлява. А онези в раклата чували всичко, но никой не смеел и дума да промълви. И когато царят протегнал ръка към благословеното място на жената и към своето благословено клонче, за да удовлетвори желанието си, тя му рекла:

— Тая работа няма да ни избяга, аз съм ти обещала да направя всичко за твое удоволствие и ти ще получиш от мене нещо такова, което наистина ще те зарадва!

И ето че някой почукал на вратата.

— Кой ще е този? — запитал царят.

— Мъжът ми! — отговорила тя.

— Махай го с добро или аз ще изляза и ще го изритам насила! — възкликнал царят.

— Няма да стане така, владетелю! — възразила тя. — Ти само потърпи!

— А аз какво да правя? — възкликнал той.

Взела го тя за ръка, вкарала го в четвъртото чекмедже на раклата и го заключила. После отишла при вратата, отворила я, а насреща й — дърводелецът. Влязъл той, поздравил жената, а тя възкликнала:

— Ама ти що за ракла си направил!

— Какво й има, госпожо? — запитал той.