Хиляда нощ - Том II (Том II)

— Това чекмедже е тясно! — рекла тя.

— Широко е! — настоял той.

— Влез в него и виж — по-широко няма да го направиш!

— Че в него четирима могат да влязат!

Вмъкнал се дърводелецът в най-горното чекмедже и тя начаса го заключила. После скочила, грабнала хартийката на валията и отишла при наместника му. Взел я той, прочел я и пуснал човека от затвора. Тя му разказала какво била направила, и той запитал:

— А сега какво ще правим?

— Ще оставим този град и ще избягаме в друг! — отговорила тя. — След всичко сторено място за нас вече тук няма!

Събрали те каквото имали, натоварили го на камили и заминали за друг град.

А онези седели в чекмеджетата на раклата цели три дни! Дощяло им се да се изпикаят. Дърводелецът се облекчил на главата на султана, султанът полял главата на везира, везирът — главата на валията, а той — главата на кадията.

— Що за мръсотия! — възкликнал кадията. — Не ни ли стига всичко, което ни се случи, ами и да пикаят върху нас!

— Аллах да възвеличи наградата ти, за която търпиш, кадия! — възвисил глас валията.

Кадията разбрал, че това е валията. Но после и валията вдигнал глас:

— Що за мръсотия!

— Аллах да увеличи наградата, за която търпиш, валия! — казал везирът, а после сам викнал на свой ред: — Що за мръсотия! — чул царят гласа на везира, но си замълчал да не познаят, че и той е там, а везирът възкликнал: — Аллах да накаже тази жена за това, което ни стори! Че тя събра тук всички държавни сановници освен царя!

А царят при тези думи не се сдържал и викнал:

— Мълчете! Аз първи паднах в мрежите на тази разпътница!

А дърводелецът възкликнал на свой ред:

— Ами аз каква вина имам? Направих й ракла за четири златни динара, дойдох да си взема парите, а тя се изхитри, вкара ме в това чекмедже и ме заключи!

Така те разговаряли помежду си и утешавали царя с приказки, опитвали се да разсеят мъката му.

В това време дошли съседите, видели, че къщата е празна, и си рекли:

— Вчера нашата съседка беше тук, пък сега глас не се чува, жива душа не се вижда! Я да строшим вратата и да видим каква е тази работа, че ако чуе царят или валията — ще ни затворят и после ще съжаляваме, защото не сме направили тази работа по-рано!

Строшили съседите вратата, влезли вътре и видели дървената ракла, а в нея — хора, които стенат от глад и жажда.

— Да няма джинове в тази ракла! — рекъл един.

— Я да съберем цепеници и да я изгорим! — рекъл друг.

— Не правете това, за бога! — викнал кадията.

— Аха… — рекъл един. — Джиновете се преструват, че са хора, и говорят на човешки език!

— Елате до раклата! — викал кадията и когато пристъпили напред, продължил: — Аз съм кадията. В тази ракла сме цяла дружина!

— И кой ви е вкарал тук? Кажи ни какво се е случило!

Кадията им разказал каква е работата, от начало до край, и те довели дърводелец. Той отворил чекмеджетата. Погледнали се един друг и всеки започнал да се присмива на останалите. Потърсили и жената, но от нея — ни следа, защото била прибрала всичко, с което били облечени. Донесли им дрехи, те си отишли, като всеки криел от хората лицето си. Ето, владетелю, наш царю, каква хитрост скроила жената на тези хора!

— И още, научих — продължил везирът, — че имало човек, който пожелал да види в живота си Нощта на могъществото. Погледнал веднъж към небето, видял ангелите, когато се открили портите небесни, и как всички паднали на колене. Тогава той рекъл на жена си:

— Жено, аз видях Нощта на могъществото и ми бе подсказано, че видя ли я, ако отправя три молитви, желанията ми ще бъдат изпълнени. Моля те за съвет, кажи ми какво да моля?

— Кажи: „Аллах, увеличи ми члена!“ — посъветвала го тя.

Помолил се човекът и изведнъж членът му станал като дълга кратуна, такъв, че на крака не можел да стои, а жена му, като искал да се съвкупи с нея, бягала.

— Какво да правя! — изплакал мъжът. — Ти поиска това заради своите щения!

— Не исках да е чак толкова дълъг! — отговорила жената.

Повдигнал мъжът лице към небето и се примолил:

— Аллах, спаси ме от тази работа, освободи ме!

И изведнъж станал като евнух, без член. Щом жена му видяла това, възкликнала:

— Нямам нужда от тебе, щом вече не си мъж!

— Всичко стана заради злощастния ти съвет! — възкликнал той. — Имах аз към Аллах три молби, с които си осигурявах блага за този и бъдещия живот, двете изгубих, една остана.

— Помоли се на великия Аллах да те направи пак такъв, какъвто бе преди! — посъветвала го тя.