Хиляда нощ - Том II (Том II)

Разправят също, царю, че два гълъба, мъжки и женски, посъбрали в гнездото си малко пшеница и ечемик за зимата. Но било лято, зрънцата изсъхнали и изглеждали по-малко.

— Ти си изяла зърната! — обвинил гълъбът гълъбицата.

— Не, за бога! — възкликнала тя. — Не съм изяла нито зрънце!

Не й повярвал гълъбът, заудрял я с криле, закълвал я с човка, докато я убил.

Но дошла зима и зрънцата се издули и станали както преди. Разбрал гълъбът, че несправедливо и жестоко е убил жена си, съжалил за стореното, но полза от съжаление нямало. Легнал до гроба й, плакал и се вайкал от мъка, спрял да яде и пие и накрая умрял…

— Но, царю, аз научих и за други мъжки коварства срещу жените в разкази, по-чудни от това, което ти разказах.

— И какви са те? — запитал царят.

И неволницата продължила разказите си:

Имало някога, царю, една мома, царска дъщеря. Нямало равна на нея по хубост и красота, по прелест и нежност, по стан и гиздавост. Всички царски синове се сватосвали за нея, но тя не се съгласявала да вземе когото и да било между тях. Казвала се Датма.

— За мен ще се ожени само онзи, който ме победи в открит бой и сеч с копие и меч! — казвала тя. — Победи ли ме някой — ще се омъжа за него с желание, но победя ли го — ще му взема коня, оръжието и дрехите и ще бележа челото му с печат от нажежено желязо, на който ще пише: „Този бе победен от Датма!“

Идвали царски синове от близо и далеч, тя все ги побеждавала и ги белязвала с нажежено желязо. Чул за нея синът на един от персийските царе на име Бахрам. Дълъг път минал, докато стигне до нея, донесъл пари, коне, роби и други царски дарове. Стигнал до града й, пратил на баща й скъпи дарове. Чрез един от везирите си му съобщил, че иска дъщеря му за жена. Царят го извикал при себе си и му казал:

— Синко, нямам аз власт над дъщеря си, защото тя си е дала обет да се омъжи само за онзи, който я победи в открит бой!

— Аз тръгнах от града си тъкмо защото узнах за това условие! — казал момъкът.

На другия ден царят пратил при девойката човек, който я предупредил за срещата. Тя надянала бойни доспехи, взела оръжието си и излязла в полето. Излязъл срещу нея и царският син, готов за бой. Чули хората какво става, дошли отвсякъде и се събрали. Излязла Датма въоръжена, с покрито лице. Застанал насреща й царският син, от хубав по-хубав, в най-здрави доспехи и оръжие. Спуснали се двамата един срещу друг, дълго се удряли и блъскали, морно се биели. Когато разбрала колко е смел и юначен — такъв тя преди не била виждала, — уплашила се царската дъщеря за себе си да не остане посрамена пред народа си, разбрала, че не ще може да го победи, и решила да се изхитри.

Открила лицето си. Щом го зърнал, царският син се сепнал, стопила се твърдостта му. Тя се спуснала срещу него, свалила го от седлото и той останал на волята й като птиче в ноктите на сокол. Тя взела оръжието, коня и дрехите му, белязала го с нагорещено желязо и го пуснала да си върви.

Момъкът дошъл на себе си, три дни нито ял, нито пил, нито спал. Пратил робите си при баща си и му написал писмо, че не може да се върне в страната си, без да получи за каквото е дошъл, или да умре. Много се натъжил баща му, когато получил това послание, и решил да изпрати войски в негова помощ, но го посъветвали да изчака.

Царският син се преоблякъл като древен шейх и отишъл в градината на царската дъщеря, защото повечето дни тя прекарвала там. Срещнал се с градинаря и му рекъл:

— Чужденец съм, от далечна земя съм дошъл! От млади години със земеделие съм се занимавал, никой не може по-добре от мене да отглежда дървета и цветя!

Много се зарадвал градинарят, въвел го в градината. Започнал царският син да работи там, да сади дървета. И ето че един ден влезли роби с мулета, които носели постелки и съдини. Запитал ги какво правят, а те му отговорили:

— Царската дъщеря днес ще се разхожда тук!

Отишъл той, извадил богати накити и дрехи, които бил донесъл от страната си, пренесъл ги в градината, седнал, подредил ги пред себе си и започнал да се преструва, че трепери от старост и бедност. След малко дошли неволници, сред които царската дъщеря била като луна сред звезди. Започнали да се гонят из градината. Видели някакъв мъж под едно дърво, отишли при него, а той бил царският син, и видели, че това е стар шейх с треперещи нозе и ръце, а пред него — богатство сякаш от царска съкровищница.