Хиляда нощ - Том II (Том II)

— Ей, шейх! — заговорила Датма. — Какво ще правиш с тези скъпоценности!

— Срещу тези скъпоценности искам да се оженя за някоя от вас! — отговорил Бахрам.

Разсмели се неволниците и го запитали:

— А като се ожениш, какво ще правиш с нея?

— Ще целуна веднъж жена си и ще се разведа с нея! — отговорил той.

— Давам ти за жена ето тази девойка! — рекла царската дъщеря.

Царският син се надигнал, като се опирал на тоягата, спъвал се и треперел и след като целунал девойката, дал й скъпоценностите и дрехите и обявил, че се развежда с нея.

Когато на следващия ден пак дошли в градината, девойките пак отишли при царския син и видели, че той седи на същото място, а пред него — още повече накити и дрехи от предишния път. Пак седнали при него и го запитали:

— Старче, какво ще правиш с тези скъпи неща?

— Както вчера ще се оженя за някоя от вас! — отговорил той.

— Давам ти тази неволница! — рекла царската дъщеря.

Той се надигнал, целунал девойката, дал й дрехите и украшенията, обявил, че се развежда с нея, и всички се прибрали.

Когато царската дъщеря видяла какви накити и дрехи той дарява на неволниците, тя си рекла: „Че аз имам повече право на такива работи — пък и какво толкова ще се боя от него?“ И като се съмнало, тя излязла сама от покоите си, преоблечена като неволница, отишла при него и рекла:

— Аз съм царската дъщеря! Не искаш ли да се ожениш за мене?

Той измъкнал накити и дрехи, много по-хубави и по-скъпи от преди, дал й ги, надигнал се да я целуне, пристъпил към нея, хванал я, съборил я на земята, отнел й моминството и запитал:

— Не ме ли познаваш?

— Кой си ти? — запитала тя.

— Аз съм Бахрам, син на царя на персите! Аз измених лицето си, оставил съм близки и царство заради тебе!

Изправила се царската дъщеря, дума не проронила, объркана и поразена, и си помислила: „И да го убия — полза няма. Остава ми само да избягам в неговата страна!“ Върнала се в двореца, събрала пари и съкровища и изпратила да му съобщят да се приготви за път. Седнали на най-добрите коне и под покрова на нощта стигнали до далечни страни.

Когато до бащата на момъка стигнала вестта за пристигането му, той го посрещнал с много воини и юнаци. А след няколко дни пратил до бащата на Датма скъпи дарове и му написал писмо, с което му съобщил, че дъщеря му е при него, и поискал зестрата й. Щом даровете стигнали до бащата на царкинята, той ги приел, наредил да окажат голяма почит на приносителите им и много им се зарадвал. После устроил пир, извикал кадия и свидетели и написал брачния договор на дъщеря си с царския син.

Разправят още, царю честити, че един мъж обикнал жена, от красива по-красива. Тя си имала мъж, който я обичал и тя също го обичала. Била съпруга праведна и целомъдрена и онзи влюбен мъж не намирал начин да се добере до нея. Когато работата се затегнала, той решил да измисли някаква хитрост.

При мъжа на тази жена живеело едно момче, което той възпитавал. Влюбеният отишъл при него, правил му дарове и му оказвал милости, докато момчето започнало да слуша за всичко, което той искал от него. Веднъж човекът му рекъл:

— Не би ли могъл да ме въведеш в къщата, когато твоята господарка излезе?

— Добре! — отговорило момчето.

И когато господарката отишла в хамама, а господарят отишъл до дюкяна, момчето въвело приятеля си в къщата и му показало всичко в нея. А този влюбен твърдо бил решил да вкара тази жена в капан. Той взел в съдинка яйчен белтък и когато се приближил до постелята на съпруга, го излял върху нея, докато момчето гледало на друга страна, а после излязъл от къщата и си заминал.

След известно време съпругът на тази жена се върнал, пристъпил към постелята да си почине, видял върху нея нещо влажно, докоснал го с ръка и като огледал течността, решил, че това е мъжко семе. Той погледнал гневно към момчето и запитал:

— Къде е господарката ти?

— Отиде до хамама и ей сега ще се върне! — отговорило то.

Мъжът вече бил убеден в своето предположение, умът му бил овладян от мисълта, че това е мъжко семе.

— Иди и я доведи! — викнал му той.

Когато жената дошла, мъжът скочил срещу нея, жестоко я набил и посегнал да я заколи. Завикала жената за помощ към съседите:

— Този човек иска да ме заколи, а аз грях не съм сторила!

Нахвърлили се срещу него съседите:

— Или се разведи с нея, или живейте заедно в мир! Ние познаваме нейното целомъдрие и нищо лошо у нея не сме видели!