Хиляда нощ - Том II (Том II)

— А къде е това? — запитал момъкът.

— При мен, вкъщи! — отговорила старицата.

Тръгнал човекът след старицата, която не знаела, че той е мъжът на онази жена. Щом спряла пред къщата, тя почукала на вратата и жената я отворила, а когато старицата влязла, избягала, за да се приготви. Въвела старицата мъжа в гостната доста ядосана от станалото. А когато жената влязла и погледнала към човека, който седял до старицата, познала мъжа си и веднага съобразила какво да направи. Смъкнала обувката от крака си и викнала на мъжа си:

— Не такива клетви сме си давали ние! Как смееш да ме лъжеш! Когато разбрах, че си се върнал, аз те изпитах с помощта на тази старица и те вмъкнах в онова, от което те предупреждавах! Сега добре разбрах какви ги вършиш! Ти наруши клетвата между нас! Мислех, че си бил честен към мене, но сега видях с очите си, че ходиш при развратни жени!

Тя го заудряла с обувката по главата, а той отричал всичко и се кълнял, че през живота си не я бил лъгал и че не е правил нищо, в което да го подозира! Така той се кълнял в името на всевишния Аллах, а жена му го била, плачела и крещяла:

— Елате тук, мюсюлмани!

Той й запушвал устата с ръка, но тя го хапела. И мъжът започнал да целува ръцете и нозете й, но тя не се съгласявала да му прости. После подмигнала на старицата тя да задържи ръцете й. Скочила старицата към нея, зацелувала ръцете и нозете й и най-после я усмирила. Когато седнали, мъжът започнал на свой ред да целува ръцете на старицата и да й говори:

— Всевишният Аллах да ти въздаде всякакви блага, че ме отърва от нея!

И дори старицата се дивила на хитростта и коварството на тази жена…

Разказват също, царю, че един търговец имал много пари. Имал си и любим син. Веднъж синът казал на баща си:

— Татко, ще ми се да изпълниш едно мое желание!

— Какво е то, чедо? Бих ти дал всичко, дори светлината на очите си, за да изпълня желанието ти! — отговорил бащата.

— Искам да ми дадеш малко пари, ще отида с търговците към Багдад! — отговорил синът. — Искам да го видя, да разгледам дворците на халифите. Търговските синове са ми ги описвали и ми се дощя да ги видя!

— Синко, а аз как ще изтърпя разлъката? — възкликнал бащата.

— Казах ти и аз непременно ще отида там със съгласие или без съгласие! — настоял синът. — Душата ми е пълна с мъка и тя ще се разсее едва след като отида в Багдад…

Но ето — нежно утрото изгряло и Шахразад тук приказката спряла…

И ПРЕЗ ПЕТСТОТИН ЧЕТИРИЙСЕТ И ОСМАТА НОЩ…

Тя продължила разказа на седмия везир за старицата, момъка и омъжената жена:

Бащата събрал стоки за трийсет хиляди динара и го пуснал да отпътува. Пътували, що пътували и стигнали до Багдад. Там момъкът отишъл на пазара и си наел хубава къща. Запитал привратника колко е наемът, и той му отговорил:

— Десет динара!

— Ти истината ли говориш, или ми се присмиваш! — възкликнал момъкът, защото му се сторило, че цената е твърде ниска.

— За бога! — отговорил привратникът, — всеки, който се засели в този дом, излиза от него или болен, или мъртъв! Този дом е известен сред хората с такива неща, че никой не се осмелява да живее в него, затова и наемът е нисък.

Заселил се момъкът в къщата въпреки предупреждението. Започнал да си върти алъш-вериша. Минали няколко дни и не му се случило нищо такова, за което говорел привратникът.

Един ден, както си седял пред вратата, край него минала посивяла старица, подобна на шарена змия. Тя често възхвалявала Аллах и чистела камъните по улицата. Видяла тя момъка, загледала се в него и се удивила на хубостта му.

— Жено, нима ме познаваш или се съмняваш за нещо в мене? — запитал момъкът.

— От колко време живееш в тази къща? — запитала старицата.

— Ами става вече два месеца, майчице! — отговорил той.

— Не те познавам, чедо, и ти не ме познаваш, не съм се и усъмнила в тебе, но се учудих, защото всички, които са живели в тази къща освен тебе, са излизали от нея болни или мъртви! Ти си подложил младостта си на опасност! Нима не си се качвал на горния кат и не си поглеждал от балкона?

Тръгнала си старицата, а момъкът се замислил на думите й и си казал: „Не съм се качвал на горния кат и не знам там да има балкон!“ И начаса той влязъл вътре, започнал да се разхожда из стаите и накрая в един ъгъл видял малка врата, в чието резе паяк си бил свил гнездо. Видял момъкът вратата и си рекъл: „Може би паякът си е свил гнездо на тази врата само защото зад нея чака гибел!“ Отворил вратата и се заизкачвал по тясна стълба. Огледал се и видял, че е в просторна голяма стая. От нея се излизало на балкон, който се възвисявал над целия Багдад. От него на отсрещния балкон видял момиче като хурия. Тя завладяла цялото сърце на момъка, отнесла ума му и душата му, а страданията на Йона и мъките на Яакуб били нищо пред онова, което усетил той. Момъкът я гледал и си помислил: „А дали хората не казват, че никой не е живял в този дом, без да се разболее или умре именно заради тази жена. О, ако знаех къде е спасението ми! Иначе ще си загубя ума!“