Хиляда нощ - Том II (Том II)

Спуснал се долу. Поседял малко, но покой не намерил, излязъл навън, седнал пак пред вратата и ето че видял старицата. Момъкът скочил на крака, побързал да я поздрави и рекъл:

— Майчице, бях здрав и благоденствах, докато ти не ме посъветва да отворя онази врата. Видях балкона, отворих го, погледнах отгоре и видях нещо, което ме смути и възхити. Сега вече знам, че ще загина, знам, че няма лечител за мене освен тебе!

Старицата се засмяла и рекла:

— Няма да те срещне беда, ако е пожелал великият Аллах!

Момъкът й донесъл сто динара и рекъл:

— Вземи ги, майчице! И по-скоро ми ела на помощ, защото, ако умра, от тебе ще бъде потърсена отговорност за моята кръв в Деня на възкресението!

— Само искам, чедо, и ти да ме подкрепиш! — отговорила старицата. — Искам да отидеш на Копринения пазар. Потърси там дюкяна на Абул Фатх бен Кайдам! Влез при него и му кажи: „Дай ми покривалото, което имаш, и което е обшито със злато!“ В дюкяна му няма по-красиво покривало! Купи го, чедо, и на най-висока цена да е, дръж го при себе си и ако е пожелал Всевишният, аз утре ще намина към тебе!

Момъкът прекарал нощта, сякаш спял на нажежена жарава. На сутринта пъхнал в пазвата си хиляда динара, отишъл на Копринения пазар и разпитал къде е дюкянът на Абул Фатх. Като стигнал при него, видял слуги, чираци и голяма челяд, защото той бил търговец прочут и богат и като връх на щастието си притежавал онази жена, каквато и царските синове нямат. Момъкът го поздравил, търговецът отговорил на поздрава му и го поканил да седне. Момъкът седнал и рекъл:

— Търговецо, искам да купя от тебе едно покривало, но нека първом го разгледам!

Търговецът заповядал на слугата си да донесе от вътрешността на дюкяна вързопа с коприните, развързал го и измъкнал няколко покривала — момъкът бил възхитен от красотата им. Видял сред тях търсеното, купил го за петдесет динара и го отнесъл вкъщи. И ето че се появила старицата. Щом я зърнал, момъкът станал на крака и й подал покривалото.

— Донеси ми въгленче от огъня! — рекла старицата.

Донесъл той горящо въгленче, старицата приближила крайчеца на покривалото до него и го прогорила. После сгънала покривалото, както си било преди, взела го със себе си, отишла при дома на Абул Фатх и почукала на вратата. Онази жена я чула, станала и й отворила — старицата познавала майката на тази жена и тя самата я познавала, защото била семейна приятелка.

— Какво искаш, майчице? — запитала жената.

— Дъще! — отговорила старицата. — Зная, че майка ти не е при тебе, аз бях при нея вече, но се отбих, защото се боя да не пропусна времето на молитвата! Искам да се измия при тебе, защото знам, че си чистоплътна и в дома ти е чисто!

Жената й позволила да влезе. Влязла старицата, измила се, произнесла молитвата си, след това се върнала при жената и й рекла:

— Дъще, струва ми се, че в онази стая, където се молех, са ходили слугите и там не бе твърде чисто! Я ми покажи друго място да се помоля, че аз заличих молитвата, която произнесох току-що!

Жената я хванала за ръка и рекла:

— Майчице, иди и се помоли на моето ложе — там само мъжът ми сяда!

Тя я въвела при постелята си, старицата започнала да се моли и бутнала покривалото под възглавницата, без тя да види. После си тръгнала.

На мръкване търговецът се върнал и седнал на постелята. Жената му донесла храна, той се нахранил, измил ръцете си, облегнал се на възглавницата и изведнъж видял изпод нея да се подава крайчецът на покривалото. Измъкнал го и го познал. Заподозрял жената, че е извършила нещо срамотно, викнал я и запитал:

— Откъде имаш това покривало?

— Никой освен тебе не е идвал при мен! — отговорила тя.

Премълчал търговецът, помислил си: „Ако вдигна шум, ще се опозоря пред цял Багдад!“ Пък този търговец бил събеседник на самия халиф и нямало какво да прави друго, освен да замълчи — и не казал нито дума повече на жена си. Тя се казвала Махзия.

— Научих, че майка ти се е разболяла, всички жени са се събрали и я оплакват. Аз ти разпореждам да отидеш при нея! — рекъл й търговецът.

Жената отишла при майка си и я заварила там жива и здрава. Малко поседяла, но изведнъж дошли хамали, които донесли всичките й неща от къщата на търговеца.

— Какво се е случило с тебе, дъще? — запитала майка й.

Но жената скрила за станалото, а майка й заплакала и се затъжила, че се е разделила с търговеца. След няколко дни старицата отишла при Махзия и запитала:

— Какво е станало, дъще? — после влязла при майка й и я запитала: — Сестрице, какво се е случило между това момиче и мъжа му? Научих, че се развеждал с нея! Какъв грях е сторила?