Хиляда нощ - Том II (Том II)

— Дано мъжът й се върне при нея с твоята благословия! — рекла майката. — Помоли се за нея, сестрице! Ти си праведна жена и прекарваш цели нощи в молитви!

После трите жени се събрали заедно и старицата рекла:

— Ти, дъще, за нищо нямай грижа! Ако всевишният Аллах поиска, след няколко дни ще те събера с мъжа ти! — после отишла при момъка и му рекла: — Приготви хубава стая и аз тази вечер ще ти доведа онази жена!

Скочил момъкът, донесъл всичко за ядене и пиене и зачакал. А старицата се върнала при майката на жената и рекла:

— Сестрице, сватба сме вдигнали, изпрати дъщеря си при мене да се поразсее, а после аз ще ти я върна!

Майката облякла дъщеря си в най-хубави дрехи, украсила я с най-богати накити. Жената тръгнала със старицата, а майка й я изпратила до вратата и съветвала старицата:

— Пази я да не я види някой мъж — знаеш на каква почит е мъжът й при халифа! Не закъснявайте!

Повела старицата жената, отвела я в къщата на момъка. Когато тя влязла в гостната, момъкът скочил, прегърнал я и започнал да целува ръцете и нозете й. Тя била поразена от неговата хубост и й се сторило, че тази стая и всички цветя, ястия и напитки в нея са сън.

— Името на Аллах да те пази, дъще! — рекла старицата. — Не бой се, аз нито за миг няма да те изоставя! Ти си му лика-прилика, и той ти е лика-прилика!

Седнала жената безкрайно смутена, а момъкът започнал да я закача и да я разсмива, да я забавлява със стихове и разкази, докато накрая тя се успокоила и се развеселила. Започнала да яде и пие, а когато виното я ударило в главата, взела уда и запяла. Старицата излязла, оставила ги сами и те цяла нощ се наслаждавали на хубостта си, преплетени в постелята. На сутринта старицата се върнала, пожелала им добро утро и запитала:

— Как мина нощта ти, господарке?

— Хубаво беше благодарение на твоята ловкост и на умението ти да бъдеш сводница! — рекла жената.

— Хайде да се връщаме при майка ти!

А момъкът й дал сто динара и рекъл:

— Остави ми я и за тази нощ!

Излязла старицата, отишла при майката и й рекла:

— Дъщеря ти ти изпраща поздрави! Майката на невестата взе от нея клетва да остане там още една нощ!

— Поздрави ги и двете! — отговорила майката. — Щом момичето ми е добро, не е беда да пренощува там още една нощ — нека се повесели, че аз се боя за нея, толкова е огорчена от мъжа си!

Така старицата измисляла за майката хитрост след хитрост и всеки ден вземала от момъка по сто динара. И когато минали седем дни, майката й рекла:

— Още този миг ми върни момичето, сърцето ми тъгува за него! Много дълго я нямаше и това вече ми се струва подозрително.

Излязла старицата, отишла при жената, повела я за ръка, излезли от стаята на момъка, докато още спял, довела я при майка й. Тя я посрещнала весело и приветливо, много зарадвана и възкликнала:

— Дъще, сърцето ми затъгува по тебе и аз се нахвърлих към тази моя сестра с думи, които я натъжиха!

— Целувай й ръцете и нозете! — викнала дъщерята. — Ако не направиш това, нито аз съм ти дъщеря, нито ти си ми майка!

И майката начаса се помирила със старицата.

А момъкът, като дошъл на себе си от махмурлука, не намерил жената до себе си, но бил доволен и от онова, което получил, защото вече бил постигнал своето. А старицата се върнала при него, поздравила го и запитала:

— Какво лошо намери в това, което направих за тебе?

— Ти прекрасно измисли и нагласи всичко! — възкликнал той.

— Хайде сега да поправим онова, което развалихме! — рекла тя. — Нека върнем тази жена на мъжа й, че нали заради нас тя се раздели с него!

— А какво трябва да сторим? — запитал момъкът.

— Ти ще отидеш до дюкяна на онзи търговец! — отговорила тя. — Седни до него, поздрави го, пък аз ще мина край дюкяна. Щом ме видиш, бързо излез, хвани ме, дърпай дрехите ми, ругай ме, искай си покривалото и говори на търговеца: „Господине, помниш ли онова покривало, което купих от тебе за цели петдесет динара! Случи се, господине, че моята неволница си го наметна и прогори едно късче от края! Тя дала покривалото на тази старица да го обримчи, а тя го взела и си отишла и от този ден не съм го виждал!“

Той отишъл в дюкяна, поседял малко и видял, че старицата минава и премята в ръцете си зърната на броеницата! Момъкът скочил, задърпал я за роклята, започнал да я ругае и проклина, а тя му отговаряла меко:

— Да ти е простено, чедо!

Събрали се хората от пазара около тях и ги заразпитвали:

— Какво е станало?

Но ето — нежно утрото изгряло и Шахразад тук приказката спряла…