Joro - Unknown

Чу приближаването на катера, взе куфарчето с картите и брезентовата си торба и излезе навън. Водите на океана бяха тъмносиви и развълнувани. Мрачно надвисналите облаци скриваха хоризонта. Вълните подмятаха катера и той сякаш боязливо се приближаваше към дока.

Дан Форсайт, капитанът на катера, беше в къси панталони с цвят каки и оранжева защитна жилетка.

— Хей, капитане — подвикна Дан.

— Здрасти, Дан — отвърна Джо и заслиза по стълбичката. В главата му се въртяха изчисления за утрешните приливи и отливи, за работата, която им предстоеше да извършат.

— Морето е неспокойно. Надявам се, че това няма да се обърне срещу нас — отбеляза капитанът. — Утре ще се опитаме ли да стабилизираме гредите на кърмата?

— Ако пластовете на дъното не са се разместили.

Катерът обърна и се отдалечи от брега и от кея, задръстен от увеселителни лодки. Светлините на къщите по брега блясваха една след друга. Джо не се сдържа и ги огледа.

Опита да се концентрира върху предстоящата работа, но не успя. Блек Хол изцяло го беше обсебил. Къде беше «Хълмът на светулките»?

Избърса пръските солена вода от лицето си. Брегът се отдалечаваше, а мисълта за Каролайн, за красивите й синьо-сиви очи, за тайните и твърдостта й не го напускаше. Не можеше да престане да мисли за нея.

Всъщност никога не бе могъл.

* * *

— Как изглежда? — полюбопитства Скай.

— Има ли опасност мама да те чуе? — попита Клий.

Разговаряха по телефона. Вече беше късно, но Клий беше позвънила в «Хълма на светулките» в мига, в който се беше прибрала от хотела на сестра си. Новината за повторната поява на Джо Конър в живота им беше толкова сензационна, че Клий не можеше да се въздържи да не я сподели със сестра си.

— Не — отвърна Скай. — Мама е в съседната стая, така че можеш да ми кажеш.

— Пораснал е — започна Клий. — Не е ли странно? Толкова години са минали, а аз продължавам да си представям Джо Конър като момченцето от снимката, с която Каролайн не се разделяше.

— Да, момченце на шест години. С този перчем и щърба усмивка — рече Скай.

— Много е симпатичен — увери я Клий. — Притежава някаква особена привлекателност, характерна за моряците. Има яркосини очи. Висок е и е силен. Предполагам, че такива стават мъжете, които тренират вадене на сандъци, пълни със съкровища, от морето. — Говореше с безразличие, не искаше да засегне съпруга си Питър, който беше свещеник към църквата в болницата и не се занимаваше със спорт. Той посещаваше болните, връщаше вярата на обезверените и Клий си мислеше, че го обича така, както никое човешко същество не е способно да обича друго. В момента Питър беше на горния етаж и четеше приказка на Марк и Марипат.

— Какъв е той? Да не е рибар като баща си? — попита Скай.

— Не, издирва потънали кораби. Сещаш ли се за лодките, които видяхме? Е, негови са. Джо е търсач на съкровища.

— Каролайн как реагира на срещата с него?

— Ами, тя… — започна Клий, но вниманието й беше привлечено от тракането на ледени кубчета. — Какъв е този шум? Скай? Не ми казвай, че продължаваш да се наливаш!

— Приготвям си едно за преди лягане — опита се да успокои сестра си Скай. — Ето ме, в моята стара стая в къщата на мама! На трийсет и една години съм и се премествам да живея у дома! Какъв срам! Пълен провал!

— Не е вярно — отвърна Клий. Дали сестра й наистина беше толкова отчаяна, или това беше просто в резултат от пиенето? Клий познаваше въздействието на алкохола върху баща им.

— Кажи ми, Клий — спокойно рече Скай. — Как реагира Каролайн на срещата?

— Беше шокирана — отвърна тя.

— Защото го обичаше! — Скай тайнствено понижи глас.

— Никога не го е обичала — възрази сестра й. — Тя беше едва на петнайсет, когато престанаха да си пишат. Беше детинско увлечение, нищо повече.

— Напротив, Каролайн го обичаше — настоя Скай. — Обичаше го повече от всичко на този свят.

Клий отново долови напрежението в гласа и, приседна и се заслуша в думите на по-малката си сестра.

— Каролайн обичаше да говори за него. Спомням си. И не престана да носи снимката му до сърцето си — винаги когато тръгвахме за някъде, винаги когато татко ни напускаше.

— Зная.

— Държеше я в един от онези непромокаеми джобове на сака си.

— Престани, Скай — промълви Клий.

— Джо би разбрал.

— Би разбрал какво?

— Мен — отвърна сестра й. — Каролайн. Редхоук. Вселената.

— Той е просто един авантюрист — прекъсна я Клий с нарастващо раздразнение. — Не е оракул.

— Къде държи пиратския си кораб, когато не го е закотвил пред дома на майка ни?