Joro - Unknown

Но случаят с Джо Конър беше различен.

Каролайн бавно отвори горното чекмедже на бюрото си. Беше натъпкано с химикалки, касови бележки и дреболии. Зарови из вещите, докато напипа онова, което й трябваше. Извади старата снимка и я сложи на бюрото.

От фотографията я гледаше Джо — ученик в първи клас. Момченцето беше с щръкнала светла коса. Усмихваше се и усмивката му разкриваше липсващ преден зъб. Лицето на снимката беше обсипано със ситни кафяви петънца. Пръски от кръвта на баща му.

Каролайн беше държала ръката на Джеймс Конър, когато се беше застрелял. Притисната от трупа, тя беше издърпала снимката от нарастващата локва кръв. Сега седеше и мълчаливо се взираше в лицето на Джо.

Майка й я беше подкрепила, когато изяви желание да пише на сина на мъртвия. Огъста дори беше издирила адреса на семейството в Нюпорт и беше дала пощенска марка на Каролайн. Тогава петгодишното момиченце беше писало на шестгодишния Джо, за да му каже колко съжалява за смъртта на баща му. Не беше споменала нищо за пистолета, беше премълчала за кръвта. Достатъчно беше да покаже, че съчувства на едно дете, загубило баща си. Майка й й беше помогнала да изпише буквите. Писмото беше кратко.

Джо й отговори. Благодари й за милите думи. Нямаше да забрави разкривения почерк на първокласник, изразяващ объркването и болката от случилото се: «Баща ми е получил сърдечен удар докато е бил у вас. Радвам се, че сте били при него в този момент.»

Каролайн отново му писа и така двамата станаха приятели. Кореспонденцията им продължи с години. Изпращаха си картички за Коледа, за рождените си дни, за Свети Валентин. След време Джо беше започнал да разпитва за баща си. От въпросите, които й задаваше, Каролайн ясно си даваше сметка, че момчето е било лъгано, че представата му за смъртта на баща му е коренно различна от действителността.

Изглежда, Джо живееше с илюзията, че бащите им са били близки приятели. Че двамата са се срещнали на една от изложбите на Хю Ренуик в Нюпорт и въпреки различията в социалното им положение са обичали да си пийват заедно. По някакво неясно стечение на обстоятелствата Джеймс се озовал в дома на Ренуик в навечерието на Коледа и починал внезапно от сърдечен удар, докато седели на масата.

Огъста с безпокойство установяваше, че писмата на Джо зачестяват. Двамата с Каролайн си допадаха, а когато станаха тийнейджъри, се чувстваха много близки. Огъста изпадаше в ярост, когато видеше името Конър, изписано на поредния пощенски плик. Искаше й се да принуди дъщеря си да престане да си пише с онова момче. Джо Конър непрекъснато й напомняше за изневярата на съпруга й.

Внезапно писмата секнаха. Каролайн не се беше замисляла много по този въпрос, но споменът продължаваше да бъде жив. По шията й плъзна червенина. Джо Конър беше научил истината. И не от Каролайн.

Майката на Джо беше твърде засрамена, за да каже на сина си истината за смъртта на баща му, но един ден близък на семейството случайно се изпуснал. Някакъв чичо или братовчед… Каролайн не си спомняше добре. В крайна сметка момчето беше научило, че баща му се е самоубил, че цялата история за сърдечния удар и приятелството с известния художник е била лъжа.

Джеймс Конър не беше умрял сред приятели, а сред врагове. Тази мисъл беше достатъчно ужасна, за да съкруши сърцето на всеки тийнейджър. Но онова, което довеждаше Каролайн до сълзи, беше съзнанието, че го е предала. Та двамата с Джо бяха приятели! Пишеха си с него през всичките тези години, знаеше истината, но не му я беше казала.

Това той не можеше да й прости. Каролайн знаеше, а Джо — не. Младежът беше на седемнайсет и се опитваше да научи възможно повече за баща си. Най-близката му приятелка Каролайн беше скрила един изключително важен факт от него: че нейният баща и неговата майка са били любовници и че това е докарало нещастния Джеймс Конър до самоубийство. Тя беше отказала да му даде най-важното нещо, което един приятел би могъл да даде на друг — истината.

В семейството на Ренуик истината не се ценеше кой знае колко много, но това не беше извинение. Каролайн гледаше снимката и си мислеше за Джо Конър, който в този момент пиеше в бара й. Ако бяха запазили приятелството си, тя би могла да го почерпи с едно питие, да седне до него и двамата да си спомнят добрите стари времена, да се опита да го опознае по-добре при тази тяхна първа среща. Но както стояха нещата в момента, Джо Конър беше просто един от многото й клиенти.

_20 септември 1972 година_