Joro - Unknown

— Имате ли свободни стаи? — попита един здравеняк от групата. Мръсната му черна коса беше разрошена, един от предните му зъби беше счупен, а избелялата му тениска, рекламираща някаква кръчма в Дивия запад, щеше да се пръсне от издутия му корем. Татуираните му бицепси бяха колкото талията на Мишел.

— За стаи ли питате? — повтори тя и сви вежди.

— Да. — Мъжът се изхили. — Ти какво си помисли?

— Ами… — измънка Мишел, преструвайки се, че не е забелязала грубия намек, и разтвори книгата с резервации. — Колко стаи ви трябват?

— Шест — отвърна мъжът. — Можем да спим по двама в стая, а някои от нас ще останат по лодките.

— В лодките? — Управителката отчаяно се хвана за предоставената възможност. — В такъв случай може би ще ви бъде по-удобно да се настаните в яхтклуба… Мога да ви предложа няколко мотела, които…

— Шефът иска да отседнем тук — прекъсна я здравенякът и тръсна глава. — Беше пределно ясен.

— Колко време смятате да останете? — попита тя.

— Неограничено. Може би ще бъдем тук цяло лято. Работим на платформите във водата, провеждаме мащабна спасителна операция…

— Прекалено многото приказки потапят корабите — намеси се друг мъж. Усмихваше се, но очите му гледаха сериозно.

— Престани да се опитваш да впечатлиш дамите.

— Значи работите недалеч от брега? — попита Каролайн. — На изток от тук?

Спомни си за лодките, които беше видяла от «Хълма на светулките», за мигащите светлини, които създаваха илюзията за плаващ във водата град.

— Точно така. — Гигантът гордо се усмихна и разкри счупения си зъб.

— При нас всичко е запълнено с месеци напред — информира го Каролайн. — Но може би Мишел ще успее да ви уреди една-две стаи за тази вечер, а по-късно, когато стане възможно, ще ви се обадим да се нанесете.

— По дяволите! — изруга мъжът. — Шефът ще побеснее. Дани, я по-добре изтичай навън да му кажеш. Може пък да реши да се върнем в яхтклуба.

Част от моряците бяха нахълтали в уютния бар, осветен единствено от свещите по масите. Плотовете на тези маси бяха изработени от стар дъб и бяха покрити с рисунки и автографи на известни художници. На стените имаше пейзажи и скици на голи тела. Присъстващите в бара бяха или художници, или хора, свързани с изкуството, и нахлуването на грубите мъже ги изпълваше едновременно с тревога и любопитство.

Стената зад барплота беше твърде провокативна. На нея беше изобразена гола едрогърда блондинка с трагичен поглед. На пръв поглед фонът наподобяваше зелени листа, но когато човек се вгледаше по-внимателно, установяваше, че това са всъщност пари — банкноти и монети. За гостите — интелектуалци картината, нарисувана от един от старите клиенти на Каролайн, впоследствие прочул се надлъж и нашир, беше предмет, на множество задълбочени разговори, но у новодошлите тя разпалваше първични страсти. Те не откъсваха очи от голото тяло и час по час вдигаха шумни тостове, посветени на гърдите на модела.

Каролайн мълчеше, Клий и Мишел отчаяно обсъждаха какво би следвало да се направи при подобна ситуация, а някои от хората в бара вече започваха неспокойно да поместват столовете си и да отправят към натрапниците изпълнени с погнуса погледи. Клий и Мишел нервно сновяха между масите и предлагаха питиета за сметка на заведението.

— Как се държат моите момчета? — чу Каролайн плътен мъжки глас зад гърба си.

— Не може да се каже, че са пример за добро възпитание — тросна се тя и се обърна към човека, който беше задал въпроса.

Беше висок и светъл. Русата му коса беше позлатена от слънцето. Сините му очи бяха като спокойните води на реката и гледаха сериозно. Затова пък усмивката му определено контрастираше на сериозния поглед. Яката на избелялата му синя памучна риза беше оръфана, копчетата — разкопчани. Изпод късите ръкави се подаваха мускулести загорели ръце.

— Хей, капитане! — провикна се татуираният със счупения зъб. — Искаме да те почерпим едно питие.

— Трябва ли да ви напомням, че не сте на палубата? — добродушно сгълча екипажа си русият мъж. — Дръжте се както подобава на учени и джентълмени.

Те го слушаха, кимаха и отпиваха от чашите си. Един от моряците стана и взе напитка за капитана — сок от червени боровинки. Мъжът пое чашата и Каролайн забеляза колко огромни са дланите му.

— Дани ми каза, че всичките ви стаи са заети — обърна се мъжът към нея.

— Съжалявам — бързо отвърна тя. — Мога да ви предложа две стаи за тази вечер, и то само защото хората, които щяха да идват, отмениха резервациите си. Страхувам се, че ще ви бъде много трудно да ангажирате достатъчно стаи за продължителен период от време точно в разгара на сезона.