Joro - Unknown

— Каролайн плачеше така сърцераздирателно, стиснала в ръка твоята снимка! Нещо ме накара да сваля часовника от ръката му. Прости ми, Джо. Не знам защо го направих. Знаеш ли, направо бях полудяла от ужас! Майка ти ми беше отнела съпруга и аз просто реших да взема нещо, което принадлежеше на нея. Не знам…

Джо кимна. Не откъсваше очи от часовника. Каролайн знаеше, че обясненията на Огъста нямат значение. Знаеше колко много означава за него часовникът на баща му и сега се запита дали някой от скъпоценните предмети, които любимият й беше изваждал от морските дълбини години наред, имаше такова значение за него както този златен часовник? И сега Огъста му го връщаше.

— Благодаря ти, Огъста — каза Джо Конър. Онова, което направи, дойде толкова естествено, че дъхът на Каролайн пресекна от вълнение: Джо прегърна майка й, а Огъста пусна бастуна, за да обвие ръце около шията на младия мъж. Бастунът изтрополи на пода.

— Няма защо, Джо — каза тя след малко и понечи да се отдръпне, но той не я пускаше. Ръцете му продължаваха да стоят на раменете на Огъста, а на устните му играеше усмивка. Сините му очи се разшириха от учудване.

— Какво има, скъпи? — попита го Огъста.

— Перлите ти — отвърна Джо.

— О! — Тя се зачерви от задоволство и гордост. Пръстите й докоснаха перления наниз. — Подарък са ми от Хю. Истински черни перли, които се срещат само на едно място в целия свят. Това място е един залив в Южните морета, близо до Таити или там някъде. Но ти може би знаеш по-добре от мен — нали си истински морски вълк.

— Всъщност онова, за което си мислех, бе колко много ми напомнят твоите перли за очите на Каролайн.

Каролайн срещна погледа на майка си.

— Гърция — рече Огъста. — Хю все обещаваше, че ще ме заведе там.

— И на мен ми се ходи — подхвърли Сам.

— Те ще се върнат — успокои ги Клий. — Нали се сещаш, Джо ти е обещал за Йейл.

— Йейлският университет е прекрасно учебно заведение — отбеляза Питър.

— А името му се състои само от четири букви — пошегува се Сам. — Друго нещо си е Гърция.

— Грижи се добре за нея — обърна се Огъста към Джо и го погледна в очите.

— Обещавам.

— Със сигурност, нали? — задавено рече Клий.

Скай нищо не каза, но кимна.

— Обещавам — повтори той.

— Напоследък брат ми се справя по-добре с обещанията си — намеси се Сам. — Мога да се закълна в това.

— Слушах те достатъчно — изръмжа Джо, но очите му излъчваха огромна обич и привързаност към по-малкия му брат.

— Защо най-сетне не го направиш?

— Да направя какво?

— Да намериш онова момиче.

— Кое момиче? — попита Сам и се изчерви.

Джо се засмя:

— Видя ли? Толкова си погълнат от науката, че съвсем си забравил за нея!

— Сам е толкова сладък! — възкликна Клий. — Сигурно има стотици обожателки.

— А, сигурно — засмя се Джо, без да отмества очи от очите на брат си. — Но само една, която има значение за него. И той напълно я е забравил!

— Не съм! — отвърна Сам толкова тихо, че Каролайн едва го чу.

— Приятелка на Сам? — възкликна Огъста. — Колко хубаво! Как се казва?

— Хей, няма значение! — с неудобство ги прекъсна той. — В момента изпращаме Каролайн и Джо. Да не се занимаваме с мен и да насочим вниманието си към тях.

Каролайн му се усмихна. Чувстваше го като по-малък брат и знаеше, че момичето, което го има, ще бъде невероятна щастливка. Джо я хвана за ръката, целуна я по устните и й каза, че е време да вървят. Сърцето й се свиваше болезнено, докато прегръщаше близките си: Клий, Скай, Сам, Питър, децата. Казваше им, че ги обича, и обещаваше да им пише.

Когато спря пред майка си, Огъста замислено й рече:

— Скъпа, това е то.

— Благодаря ти, мамо.

— За какво?

Каролайн замълча. За това, че събра смелост да чуеш истината. За това, че защити Скай с тялото си. За това, че имаш достатъчно сили и желание да започнеш да се променяш. За подаръка, който направи на трите си дъщери този следобед: да ги приближиш до баща им. Ако човек подхожда към всичко с любов, нима прошката закъснява?

Не можеше да изрази с думи тези си мисли, затова попита:

— Ами липсващото парче от мозайката?

— Това ли е? — Очите на Огъста блестяха. — Искам да вярвам, че сме го открили, но продължавам да се съмнявам, скъпа.

Двете се прегърнаха и дълго не се пуснаха една друга.

Накрая Скай и Клий трябваше да се намесят и да кажат на майка си, че е време Каролайн да потегля.

— Къде е Хомър? — огледа се Каролайн наоколо.

— Претърсихме целия плаж, но не го открихме, лельо Каролайн — каза Марк.