Ерик-Еманюел Шмит - Миларепа

С течение на годините Миларепа спря да говори и запя.

— Трябва да затворим устата на аза. Отказът от себе си дава големи плодове.

Той пееше, пееше, непрестанно пееше. Създаде сто хиляди песни.

— Мисля, че вече всичко забравих. Като се оттеглях в кацналите на високо пещери, забравих грубия свят на сетивата и начина на мислене на моите братя и съседи. Като загубих знанието си, забравих илюзиите на невежеството. Като пеех само песни за обич, забравих раздорите. Като се упражнявах в благост, забравих разликата между мен и другите.

Той се наведе към Речунг-Па, любимия си ученик и му рече:

— Остарявам, Речунг-Па, това тяло вече се пропуква. Скоро ще ти покажа признаците на бъдещото си преселване, признаците на старостта и болестта.

Така и направи.

Миларепа се превърна в старец. Сега вече беше готов да умре, както зрелият плод е готов да падне от дървото.

Един ден той реши да го направи. Намериха го студен и неподвижен. Помислиха, че е мъртъв. Учениците му издигнаха клада, положиха го върху нея и доближиха пламъка. Но огънят не искаше да се разпали. Опитаха десет пъти, двайсет пъти, но дървото отказваше, като вода.

Защото трябваше любимият му ученик, синът му, да бъде тук.

Когато Речунг-Па дойде, Миларепа му се усмихна и го прегърна.

— Исках да видиш как умирам. Можех да замина само ако съм сигурен, че всички семена са посети.

Той се обърна към учениците си.

— По силата на най-висшата истина, няма човек, който медитира, няма обект на медитацията, няма крайна мъдрост, няма тяло на Буда. Нирвана не съществува, всичко това са само думи, начин на изразяване.

Рече и остана бездиханен.

Така на осемдесет и четири годишна възраст, на четиринайсетия ден от последния месец на зимата на Горския заек, под осмото лунно съзвездие, при изгрев-слънце, през хиляда сто и петнайсета година от нашия календар, Учителят Мила Блясъка на Диаманта, Смеещият се диамант, показа признаци на смърт.

Да тръгнеш от празнотата. Да завършиш с празнота.

Дали тази вечер е сто хилядният път?

Дали това е последният път, в който Свастика разказва за съдбата на племенника, на когото не съумя да бъде брат?

Забелязвам, че с всеки следващ път ставам все по-малко нетърпелив да стигна до края на разказа. И всеки следващ път все повече се боя.

Дали е за последен път?

Дали днес е моят ден?

Според предсказанието ще го разбера чак когато се стъмни.

Тъмнина.

Eric-Emmanuel Schmitt

Milarepa, 1997

Издание:

Ерик-Еманюел Шмит. Миларепа

Френска. Първо издание

Редактор: Саня Табакова

Оформление на корицата: Владислав Кутрев

Издателство „Леге Артис“, Плевен

ISBN: 954–9933–45–8

Формат: 14×21,5

Печатни коли: 4

Цена 3.50

Предпечат: „Леге Артис“

Излязла от печат: ноември 2004

Печат: „Артграф“ — София

Свалено от „Моята библиотека“: http://chitanka.info/text/32713

Последна корекция: 13 декември 2014 в 13:42