Пэлем Вудхауз - Големи пари

— Говоря с Ан, Джордж — обърна се към него деликатно лейди Вира. — Не ни интересува твоята биография. Това, което не осъзнаваш, мила — продължи тя, — е, че ти си много известно момиче. Снимката ти беше във вестниците. Появяваше се навсякъде. Има хиляди начини този младеж да те е познал. Очевидно те е набелязал и когато те е видял в колата, е използвал възможността. Знаел е какво впечатление ще направи на едно романтично момиче мъж, който скача до него и го моли да му помогне в преследването на престъпник. Знаел е, че си дъщеря на много богат баща…

На Ан това й беше достатъчно.

— Няма да слушам повече — каза отривисто.

— Няма и какво повече да чуеш — отвърна лейди Вира. — Казах ти всичко. И ако изобщо имаш разум, ще разбереш сама…

— Лека нощ — каза Ан и тръгна с вирната брадичка.

Зад себе си остави наелектризирано мълчание. Лорд Ходсдън пръв го наруши.

— Е?

— Какво, за бога, искаш да кажеш с това „Е?“ — озъби му се лейди Вира. Тя още кипеше от борческо настроение и това я правеше раздразнителна.

— Как ти се струва?

— Кое как ми се струва?

— Мислиш ли, че си я убедила относно този човек? Че е авантюрист и тям подобните му?

— Поне й дадох тема за размисъл.

Лорд Ходсдън подръпна мустака си.

— Странен е този адрес.

— Драги ми Джордж — изрече лейди Вира със същото търпеливо превъзходство, с което друг велик ум казваше „Драги ми Уотсън“, — наистина не виждам защо ти се струва странен.

— Ами, по дяволите — запротестира Негова светлост, — съвпадението… не можеш да кажеш, че не е съвпадение. Мълбъри Гроув, Вали Фийлдс — там живее Годфри.

— Именно. И не се съмнявам, че този човек по някакъв начин се е докопал до познанство с Годфри. А Годфри, който не знае задръжки и си казва и майчиното мляко в ухото на първия срещнат, несъмнено го е запознал кой е, показал му е сигурно снимка на Ан и е споменал, че е много романтично момиче. И когато онзи я е видял сама в колата, просто е използвал шанса си.

— Разбирам. Често съм си мислел — поклати убедено глава лорд Ходсдън, и в гласа му се четеше бащинска мъка, — че Годфри би трябвало да постъпи в някое заведение за психично болни. Той окончателно оплеска всичко. Има ли нещо, което можем да сторим, как мислиш?

— Разбира се, че има какво да сторим. Да не си въобразяваш, че ще си седя кротко и ще гледам как този тип съсипва живота на Ан? Мисля си, че нещата могат да опрат единствено до въпроса за пари. Мистър Фрисби би могъл да го купи.

— Мислиш ли, че ще го направи?

— Разбира се, че ще го направи. Той ще бърза точно колкото и ние да освободи Ан от тази връзка.

— Защо?

— Сестра му, майката на Ан, е, доколкото разбирам, жена, която може да стане особено неприятна, ако Ан се омъжи за погрешния човек.

— А-а! — на лорд Ходсдън му светна. Той знаеше всичко за неприятните сестри.

— Така че — продължи лейди Вира, — най-добре е още утре сутринта да отидеш до Вали Фийлдс и да се видиш с този човек. Аз ще потърся мистър Фрисби, за да ти даде чек.

Лорд Ходсдън се разтърси цял. До този момент гледаше на цялата история с безгрижието на страничен наблюдател. Не бе и помислил дори за варианта да му бъдат възложени преговорите. Дори само мисълта за повторна визита в терена на Сталинговия последовател и риска да поднови запознанството си с онзи невероятен войнствен човечец с монокъла и странния речник, го ужасяваше.

— Да отида до Вали Фийлдс! — изрева той. — Да пукна, ако го направя!

— Джордж!

— Не — отсече лорд Ходсдън и изпъчи храбри гърди срещу лъвоукротителския поглед на сестра си, — няма да отида. Няма да ме накараш да се върна в този ад, дори ако ме уговаряш цяла нощ.

— Джордж!

— Няма смисъл да джорджикаш! Не отивам. Вали Фийлдс не ми се нрави. Има нещо в това място… Носи лош късмет.

— Не ставай абсурден.

— Абсурден значи? Я чуй какво се случи миналия път. Тръгнах със сив цилиндър, който трябваше да ми изкара още половин дузина надбягвания в Аскът, а едва отървах кожата с платнен каскет на лилаво каре. И това не беше всичко. Не беше и половината от всичко. Трябваше да търча… да търча като подплашен заек, дявол да го вземе, за да не бъда усмъртен от някакъв си насмукан с бира абориген. Трябваше да препускам из разни задни дворове и да прескачам прозорци, а ти преспокойно ме караш да преживея това отново! Мога да си представя! Не! — лорд Ходсдън беше непоколебим. — Одобрявам идеята да се предложат пари на този вагабонт, за да остави Ан, но отказвам да изпълня ролята на касиера. Направи нещата така както следва, това казвам аз. Иди при твоя приятел Фрисби и му кажи да изпрати адвоката си на разговор с този човек. Това е работа за адвокат. Лека нощ, Вира!