Пэлем Вудхауз - Големи пари

Лорд Ходсдън, макар и с пречупени криле, не можа да пропусне това.

— Тайните служби? — викна той. — Тайните служби? Тайните служби? Не съм чувал по-голяма глупост в живота си.

— Джордж!

— Добре де, но, по дяволите…

— Джордж!

— О, добре де!

— Работи в Тайните служби, така ли? — попита лейди Вира, без да обръща внимание на приглушения тътен, идващ откъм вулкана. — Той ли ти го каза?

— Да.

— Тази вечер?

— Не. Първия път, когато се срещнахме.

— И кога беше това?

— Преди около седмица.

— Седмица! Седмица! Седмица!

— Джордж!

— Е, добре де.

— Значи познаваш този млад мъж, за когото смяташ да се омъжиш, от една седмица? — продължи лейди Вира. — Любопитно! Мога ли да те попитам къде се запознахте?

— Той скочи в колата ми.

— Той… какво? Какво направил?

— Преследваше Смъркача…

— Страхувам се, че не разбирам този модерен жаргон. Какво означава „преследвал Смъркача“?

— Опитваше се да залови престъпник на име Смъркача. Само че не беше той. Искам да кажа, в края на краищата се оказа, че не е Смъркача. Но той си помислил, че е, затова скочи в колата ми и аз го закарах до Ешър. А после го срещнах пак.

— Къде?

— На танците на Басинджър.

— О! — това беше лек удар за лейди Вира. — Той познава семейство Басинджър, така ли?

У Ан надделя честната половина.

— Не.

— Но нали бил на танците?

— Той дойде там, защото ме видял да се качвам в асансьора. Не беше поканен.

Вулканът изригна. Очевидец, присъствал и на двете събития, би бил наведен неудържимо на мисълта за ужаса на Мон Пеле 13 13 Мон Пеле — вулкан на остров Мартиника, изригнал през 1902 г. и унищожил за минути цял град. — Б.пр. .

— Не бил поканен? Не бил поканен? Навлек! Чу ли това? Единственият ми син не е достатъчно добър за девойчето, затова то отива и си хваща за ушите някакъв си навлек!

Разкритието беше потресло така дълбоко лейди Вира, че тя дори не можа да отдели времето за „Джордж!“.

— Ето това е! — каза тя, като пое звучно въздух.

— Мислех си, че е много доблестно от негова страна — каза дръзко Ан.

— Доблестно!

— Ами точно така. Да направи подобно нещо, само защото е искал толкова много да ме види. Не е много приятно да те изгонят от парти.

— Значи е бил изгонен? Разбирам. Възхитително! И кога се срещнахте пак?

— Тази вечер.

— И…

— Той ме целуна — каза твърдо Ан. И понеже бе съвременно момиче с чувство за достойнство, си пожела да не се беше изчервявала. — И аз го целунах. И ми каза, че ме обича. И аз му казах, че го обичам. И после отидохме на вечеря.

Възцари се тишина, нарушавана единствено от звуците, долитащи откъм лорд Ходсдън, подобни на бълбукане на разтопена лава.

— И не знаеш нищо за него? — увери се лейди Вира. — Освен, това, което ти е казал за Тайните служби и това, че не е бил persona grata на танците у Басинджър? Има ли тази забележителна особа някакво местопребиваване?

— Да, той живее — Ан прошепна адреса благоговейно, защото той беше свещен за нея — във Вали Фийлдс, улица Мълбъри Гроув, „Кътчето“.

— Какво! — викна с пълно гърло лейди Вира.

— Какво! — ревна като лъв лорд Ходсдън.

— Защо, има ли нещо? — изненада се Ан.

— Нищо — каза лейди Вира.

— Нищо — повтори лорд Ходсдън.

— Ако си мислите, че хората нямат право да живеят в покрайнините — Ан продължаваше защитата си, — ще ви кажа, че му се налага, защото в Тайните служби не плащат добре.

— Разбирам — изви кадифен гласец лейди Вира. — Младежът е беден. Добре, че се е сетил да се ожени за пари.

— Какво искаш да кажеш? — викна Ан. — Да не би да намекваш…

Поведението на лейди Вира се промени. Тя така заприлича на любяща майка, че брат й, както си бълбукаше в стола, зяпна в захлас.

— Скъпото ми дете — изгука тя и усмивката й събра всички усмивки на всички майки от всички филми, — аз, разбира се, много добре разбирам какво чувстваш към този мъж, но ти наистина трябва да се замислиш. Не си някое глупаво и елементарно момиче. Видяла си достатъчно от този свят, за да знаеш, че животът не е приказка.

— Или евтино романче — допълни лорд Ходсдън.

— Или евтино романче — кимна лейди Вира. — Знаеш какви са големите градове. Лондон е пълен с авантюристи, както навярно и Ню Йорк. Този мъж е точно такъв.

— Не е!

— Скъпо мое дете, разбира се, че е. И ти би го разбрала сама, ако не беше заслепена от чувствата си. Да скочи в колата на момиче! Почтените мъже не скачат в колите на момичетата.

— Аз никога не бих скочил — лорд Ходсдън реши да посочи един пример. — И никога през живота си не съм скачал в кола на момиче.