Пэлем Вудхауз - Големи пари

— Добре — не се стърпя Бери. — Добре. Точно това смятам да направя. Ще я взема.

Бисквитата възкликна силно.

— Ще я вземеш ли наистина? — гласът му звучеше многозначително.

— Ще я взема.

— Ти си мислиш, че ще я вземеш, което е съвсем различен въпрос, старче. Замислял ли си се? Минавало ли ти е през ум? Опитвал ли си се да осъзнаеш своето несигурно положение?

— Какво искаш да кажеш?

— Какво искам да кажа? Ами че ти си пленил сърцето й под лъжлива самоличност. Сигурно и сам го съзнаваш. Дявол да го вземе, предлагаш на мацето…

— Не я наричай маце.

— Предлагаш на туй чаровно и мечтателно момиче един мъж от Тайните служби, плюс секретните му задачи, пищова му и цялата му романтичност, дето му излиза чак от ушите, и тя те включва в списъка при тези условия. Какво ще каже, като научи, че ти всъщност си един писарушка с хартиени ръкавели, който си вади хляба в някаква си канцелария в Ситито?

— Да — съгласи се Бери унило.

— Какво искаш да кажеш с това „да“?

— Искам да кажа, че съм се замислял за това.

Той се загледа скръбно през парапета към езерото. То изглеждаше студено и потискащо. Беше излязъл ветрец и шушнеше в клоните на дърветата с нещо, което преди час щеше да му се стори нежен шепот, а сега му напомни злобен кикот. Нощта изведнъж се беше изпълнила с печал.

— Мислиш, че ще се подразни, когато научи?

— Подразни? Мисля, че ще ти откъсне главата.

— Не бих имал нищо против. Стига да не каже, че не иска вече да ме види.

Последва мълчание.

— Утре ще напусна работата си при стария Фрисби — наруши го пръв Бери. — После ще замина някъде — в Америка или другаде — и ще се опитам да направя нещо стойностно.

Бисквитата, една съчувстваща душа, започна да го окуражава.

— Отлична идея. Тръгни на Запад, младежо, отстреляй няколко мексиканеца и й прати кожите. Кой знае, може да свърши работа. Главното е по никакъв начин да не разбере, че някога си бил служител на чичо й.

— Ти не би ли й казал?

— Да й кажа!

— Мразя да я лъжа.

— Би било фатално, фатално, абсолютно фатално, старче — разпали се Бисквитата. — При настоящето състояние на нещата, безусловно фатално.

— Но все някога тя ще разбере.

— Някога, да. Но нека да е по-късно, когато усмихнатият бог на любовта е изковал по-здрави окови помежду ви. Не си изучавал този пол, така както аз, момко. Познавам жените от върха на косата до връзките за обувки. Никога не признавай нещо пред момиче, докато не си укрепил позициите пред него. Едно момиче научава, че сравнително непознат мъж я е пращал за зелен хайвер, и му бие дузпата. Но по-късно е друго. По-късно тя просто си казва: „Гледай го ти, дяволът му с дявол! Но това си е Джордж, или както там се казва. Винаги съм го мислела за малко чалнат, но сега знам със сигурност.“ Ругае го в продължение на десет минути и тридесет и две секунди само за да не остане по-назад от другите и да му покаже кой е шефът, а после следват опрощението, сдобряването и кадърът с прегръдката.

— Има нещо вярно в това — Бери живна малко.

— Не нещо, а всичко. Укрепи ли си веднъж мъжът позициите пред една жена, няма повече от какво да се страхува. На случайния наблюдател може да му се стори бясна като мокра квачка, но ако имаш солидни позиции, винаги можеш да му намериш колая. Ще й се подмажеш малко, ще й пуснеш една-две четки. И ако тя вече е свикнала с твоето присъствие, ако ти е позволила да й влезеш под кожата, винаги можеш да я придумаш. Но засега — нито дума. Мълчание и секретност. Не си и помисляй да признаеш нещо, докато не узрее моментът.

— Няма! — Бери пое дълбоко въздух. — Благодаря ти, Бисквита — каза пламенно. — Радвам се, че ти поисках съвета.

— Винаги можеш да ми поискаш съвет — отвърна великодушно Бисквитата. — Винаги можеш да дойдеш при мен с малките си проблеми и тревоги. Обичам, когато младите ми приятели знаят, че могат да се облегнат на чичо Годфри.

— Сега се чувствам много по-добре.

— И аз вече не се чувствам толкова зле — съгласи се Бисквитата. — Признавам, че тази вечер стигнах до такъв момент, когато мисълта, че имам една годеница в повече малко или много ме притесни. Сега мога да кажа, че Господ си е бил на мястото и нищо не е изпускал от контрол. Мисля, че трябва да отпразнуваме това, старче. Какво ще кажеш за един обяд някъде в Ситито утре? Там мога да отида без да се страхувам, че Дайкс, Дайкс и Пинуийд ще ми скочат на врата. Ще те взема от офиса около един и половина.

Лорд Ходсдън прекара тази знаменателна вечер похапвайки си сладко в своя клуб. Беше ял от всичко, което докторът каза да избягва, и беше изпил бутилка вино, за която докторът твърдеше, че е отрова за стомаха му. Има случаи, които трябва да се посрещнат с подобаваща тържественост, напук на цялата медицинска професия — и един от тях току-що бе хвърлил светъл лъч в живота на лорд Ходсдън. Той тъкмо беше дал Еджлинг Корт под наем на мистър Фрисби за Гудуудските празници и още месец след това и в този момент чек за шестстотин лири беше на път да въодушеви банкера му, загубил вече всякаква надежда.