Пэлем Вудхауз - Големи пари

В началото на кампанията лорд Ходсдън се беше опасявал, че няма да я доведе до успешен завършек. Като показа на Т. Патърсън Фрисби фотографии от Еджлинг, той само изсумтя. После приведе в движение гласните си струни и пожела да бъде информиран какво, по дяволите, може да прави с къща в провинцията, голяма колкото хотел Карлтън. И когато лорд Ходсдън размаха съблазнително пред очите му Гудуудските надбягвания, мистър Фрисби отбеляза кисело, че ако Негова светлост го мислел за един от ония тъпаци, които намират удоволствие в разни игрички, то той е направил голяма грешка.

По-късно обаче мистър Фрисби кривна от твърдата си позиция. Пожела да види снимките отново. Поиска време, за да обмисли. А днес се бе предал окончателно, като оправда капитулацията, казвайки, че не бил съвсем сигурен, в края на краищата, дали пък едно домашно парти по време на празниците нямало да бъде добре за племенницата му Ан. Щяла да може да покани всичките си приятели и да им върне гостоприемството и така нататък, така каза мистър Фрисби.

Лорд Ходсдън не повярва, че това е истинският му мотив. Той беше наблюдателен мъж и растящото приятелство между мистър Фрисби и лейди Вира Мейс не остана незабелязано. Смяташе, че Вира сигурно е упражнила влиянието си върху финансиста. Ако е така, размишляваше лорд Ходсдън, сърбайки от виното и пафкайки пурата си, това е дяволски благородно от нейна страна. Да, дяволски благородно. Имало е моменти, когато не можеше да мисли за сестра си без да започне да му се повдига, но днес я одобряваше сто процента.

Реши да се отнесе до Дейвис Стрийт и като глава на семейството да й даде благословията си. Справедлив човек беше лорд Ходсдън; вярваше, че сестрите трябва да бъдат поощрявани, когато са заслужили. Той довърши пурата си, сложи си шапката и палтото и потегли.

Когато пристигна, в апартамента нямаше никого освен прислужницата. Той се разположи удобно и се отдаде на сияйни мисли относно шестстотинте лири. След малко в ключалката се превъртя ключ и лейди Вира нахлу в стаята.

— Джордж! — извика тя с облекчение в гласа. — Слава богу, че си тук. Тъкмо щях да ти телефонирам в клуба да дойдеш веднага.

Тази сестринска обич трогна лорд Ходсдън. Изобщо не му мина през ум, че може да се е случило нещо неблагоприятно. В свят, където хората ти подават чекове за шестстотин лири, неблагоприятни събития са невъзможни.

— Така ли, момичето ми? — изчурулика весело. — Е, тука съм. И имам новина.

— Аз имам новина — лейди Вира се отпусна в един стол като кралица от някоя трагедия. — От всички лоши новини, най-лошата.

— О, божичко! — от гърдите на лорд Ходсдън се откъсна нещо като звук от спукан балон. Знаеше си, че може да разчита на Вира да му развали вечерта.

Лейди Вира се беше изстреляла от стола и сега стоеше и дишаше тежко срещу него. Лорд Ходсдън заби пета в килима. Имаше моменти, когато сестра му му напомняше на излитащ фазан. И ако харесваше излитащите фазани на подходящото място и в подходящото време, то определено не одобряваше аматьорски имитации в малки дневни.

— И какво се е случило? — попита ядно.

Лейди Вира успя да проговори.

— Джордж, тъкмо идвам от вечеря с лейди Корсторфайн.

— Е, и?

— Бяхме в „Марио“.

— Да?

— И какво си мислиш?

— Какво, за бога, искаш да кажеш с това „Какво си мислиш?“

— Ан беше там.

— Че защо да не бъде.

— Но не с нас. Беше на терасата.

— Е, и?

Лейди Вира светна с очи насреща му и нанесе мълниеносно удара.

— Тя беше с мъж, Джордж!

Лорд Ходсдън направи един последен опит да докопа изплъзващото му се щастие. Но дълбоко в себе си знаеше, че опитът е напразен.

— И какво от това — каза с треперлив глас. — Не виждам нищо страшно. Такива са днешните момичета.

— Не се прави на глупак, Джордж — пресече го лейди Вира, разбивайки на пух и прах и последната му надежда. — Ако беше Тоди Малинг или Бърти Уинч, или някой от младежите, с които ходи на танци, да не мислиш, че щях да съм толкова разтревожена? Този мъж не съм го виждала никога. Очевидно е нейният човек.

— Да не искаш да кажеш онзи, с когото Джейн Винъбълс я е видяла в колата!

— Трябва да е той.

— Не можеш да си сигурна — примоли се глухо Негова светлост.

— Сега ще се уверя — заяви лейди Вира. — Ан се прибира. Ще я попитам.

В ключалката на входната врата беше щракнал ключ и от коридора долетя гласа на момиче. Тананикаше си тихо някаква мелодия.

— Май е щастлива! — прошепна угрижено лорд Ходсдън.