Пэлем Вудхауз - Големи пари

— За „Сбъднат сън“ ли?

— Да. Това го заинтригува. Е, трябва да вървя.

— Радвам се, че те видях.

Мистър Хоук се върна към бифтека си и няколко минути беше погълнат от него. После някаква сянка падна над масата и като вдигна поглед, видя стария си приятел капитан Кели.

Мистър Хоук не се зарадва да види капитан Кели. Всъщност, напоследък доста се стараеше да го отбягва. Но настроението му беше толкова блестящо, че не можеше да си позволи да се разстройва от тази среща.

— Здрасти, капитане — каза сърдечно той.

Капитан Кели придърпа един стол и се надвеси над него с бавното внимание на човек, обут в тесни гащи.

— Обяд? — предложи мистър Хоук.

— Не — отвърна капитан Кели.

Очевидно не беше много благоразположен, а човек, по-чувствителен от Д. Б. Хоук, би се разтревожил. Капитанът гледаше мистър Хоук през масата с някакъв особен леден поглед. Той и без друго рядко се усмихваше, а сега беше още по-неприветлив и от обичайното. Устните му бяха опънати в права черта — дори и когато говореше, едва ги отваряше.

Мистър Хоук разбра, че неговият стар другар е подочул нещо. Този факт не го обезпокои. Рано или късно, помисли си философски, трябваше да се стигне до разговор очи в очи. Радваше се, че това става точно сега, когато се чувства в особено добра форма и в състояние да се справи с една дузина обидени капитани.

— Искам да поприказваме — процеди капитан Кели.

Д. Б. Хоук си отряза едно солидно парче бифтек, потопи го в солта, намаза го с горчица, окъпа го в соев сос, сложи порция картоф върху него, прибави зеле и хрян и вдигна полученото съграждение към устата си. Едва когато го разположи на сигурно място вътре, отговори, при това кратко.

— А-ха?

Капитанът продължаваше да го гледа втренчено.

— Да започнем с това — каза той, — че от всички мръсни лъжливи псета, ти си най-гадното.

Тежките думи никога не можеха да прекършат мистър Хоук. Той се усмихна снизходително.

— Какво си закусвал днес, капитане?

— Ти не бери грижа какво съм закусвал. Едно бренди със сода, ако чак толкова искаш да знаеш.

— Май не ти е понесло — каза мистър Хоук, откъсна друго парче бифтек и отново се зае със строителните операции.

Капитан Кели очевидно не беше настроен за шеговити закачки.

— Знаеш много добре за какво говоря. Какво става с мината?

— Каква мина?

— Говоря за „Сбъднат сън“.

— Какво за „Сбъднат сън“?

— И аз това питам, какво за „Сбъднат сън“?

Хапката потъна в устата на мистър Хоук и той захрупа невъзмутимо.

— Я, слушай — лицето на капитан Кели, закалено в хиляди игри на покер, все още беше безизразно, с изключение на малката веничка на слепоочието, която се подуваше и пулсираше, — не се ли споразумяхме, че ще купим мината заедно? Не се ли споразумяхме? И не отиде ли ти да я купиш за себе си? Няма смисъл да отричаш. Белами е бил там и ми каза. Ти Йона!

— Юда — поправи го мистър Хоук. Обичаше нещата да са точни.

После размаза закачливо горчицата.

— Да ме опази Господ — каза, леко развеселен, — не се опитвам да отричам.

— А-а! — произнесе капитан Кели.

— Трябва да внимаваш къде стъпваш, когато си в бизнеса — продължи мистър Хоук. — Ако не внимаваш, намираш се изтикан отстрани в канавката и ето те после с празни ръце. Нищо не може да се направи.

— Нищо не може да се направи?

— Съвсем нищичко.

Капитан Кели вдишваше и издишваше през носа.

— А-а! — повтори той.

— Ахакай си колкото си искаш — позволи великодушно мистър Хоук, поглъщайки нова хапка бифтек. — Жал ми е за теб, капитане. Ако това може да те успокои, да знаеш, че ми е жал за теб. Остави се да те надхитрят. Но такива са правилата на войната. Няма спор. Случва се непрекъснато. Днес ти, утре аз.

Капитан Кели смачка парче хляб. Беше хапката на мистър Хоук, но собственикът не възрази. Човек с неговото положение можеше да си позволи един по-широк възглед относно хляба.

— Какво очакваш да изкараш от тази сделка? — попита капитанът.

Мистър Хоук нямаше нищо против да отговори на това запитване.

— Хиляди и хиляди — каза той, — и хиляди.

— Половината можеха да са за мен — въздъхна капитан Кели.

— Половината — съгласи се мистър Хоук — можеха да са за теб.

Капитанът въздъхна отново. Последва дълго мълчание.

— Не биха ми навредили малко пари точно сега — изрече замислено капитанът.

— Обзалагам се, че не биха — мистър Хоук беше самата сърдечност.

— Имам доста разходи понастоящем.