Алек Попов - Мисия Лондон

- Копеле! - просъска тя.

- Другари, оставете ни сами! - обърна се Мокеле-Оно към останалите.

Сенките им безшумно изчезнаха зад сандъците, струпани безразборно наоколо.

- Слушай, Кейт - рече той, като сложи ръце на раменете й, - много добре ме чуй: ти свърши страхотна работа за революцията и трябва да се гордееш.

- Майната ти! - извика тя. - Дреме ми на мен за твоята революция!

- Знам - кимна той. - Ти идваш от Източна Европа. Вие там ебахте майката на социализма. Не остана нищо свято. Компрометирахте цялата идея! Обаче виж какво се получи. Превърнахте се в слуги на Запада. Обслужващ персонал. Независимо дали се врътка- те на пилон, или пред компютър. Дай долар, ще ти покажа путка - е това се изчерпва цялата ви философия. Е, харесва ли ти да си показваш путката на всеки срещнат? Да ти бутат разни неща в задника, а ти да стискаш зъби?

- То си е моя работа - сопна му се тя.

- Естествено. Но не ти харесва. Иначе нямаше да си тук сега е половин милион паунда по себе си. Защо- то идва моментът, когато всичко това ти писва. И решаваш да го промениш, нали?

- Точно така! - енергично се съгласи тя. - Затова, ако обичаш, си ми дай моята половина, а е твоята прави, каквото искаш. Инвестирай я в революцията, нямам нищо против. Аз обаче имам други планове.

- Бедната малка Кейт! - въздъхна Мокеле-Оно. - Тя вярва, че може да се измъкне. Гледала е твърде много американски филми. Мисли си, че може да изчезне ей така е 250 000, да си спретне малък рай на брега на океана и да си гледа живота, фантазиите на средната класа. Редовни приходи, редовно чукане. Разходки по плажа. Ако може и старият Дезмънд да си плацика гъза наоколо, толкова по-добре. Сори, бейби, животът е друг филм! Типовете като твоя бижутер не се примиряват лесно със загуби от такъв мащаб… Може би трябваше да го гръмнеш все пак.

- Разполагаме със снимките - отвърна тя след известно колебание, - те ще го съсипят, ако излязат наяве…

- Май не си твърде убедена - подхвърли той. - И правилно. Той вече е съсипан финансово. А когато си разорен, репутацията е последното, за което ти пука. Поне в този свят е така. Не можеш да се измъкнеш, Кейт. Ще те гонят до дупка. И знаеш ли какво? Ще те сгащят тъкмо в твоя рай. Както се полюшваш върху гуменото кресло насред басейна и си смучеш пина кола- да от кокосовата черупка. Защото и те са гледали американски филми - дори повече от теб! - и знаят отлично къде да те намерят. И ако се случи да си там… насред басейна, в онова надуваемо прозрачно кресло, не мисля, че ще се разсейват по циците ти, колкото и да са готини. Ако си там, разбира се. Обаче! - той вдигна пръст пред лицето й. - Ти няма да бъдеш там. Обещавам ти! Ние ще се погрижим за това. Няма да те намерят никога!

- Ще ми видиш сметката, а? - злобно изсъска тя като приклещена в ъгъла невестулка.

- Предлагам ти изход - отблясъците на брилянтите искряха в очите му. - Не искам да казват, че съм прегазил едно угнетено човешко същество, без да му дам възможност да се включи в борбата. Революцията продължава, Кейт. Няма да се откажем от купона само защото шайка ренегати си избърсаха задника със знамето ни. Идеята, Кейт - нея не могат да я докоснат. Виж, огледай се какво става! Империалистите се опитват да задушат всеки остатък от свобода в света. Народите се превръщат в стада. Индивидите - в гърла и задници. Тълпи от офисни роби наводняват градовете като плъхове. Банките трупат планини от досиета… Обаче революцията продължава. И се нуждае от гориво. А ние имаме предостатъчно! Утре заминаваме за Колумбия. Оттам ще се прехвърлим в Перу, където ще се влеем в редиците на нашите братя по оръжие. Идваш ли с нас?

- Имам ли избор? - попита язвително тя.

- Само изход, съжалявам… - поклати глава той. - Малка, тясна пътечка, която ще те отведе до сияйните върхове на борбата. Аз ще бъда до теб. Ще бъдем другари.

- А ще ме чукаш ли понякога? - попита Катя, облизвайки устни.

Ръката му звънко се залепи за бузата й. Обецата й се търкулна на земята и се завъртя като пумпал, сипейки ослепителни искри.

- Цинична кучка - процеди той и тъжно заключи: - Източноевропейци!…

Варадин Димитров доизкара мандата си без особени произшествия. След известно прекъсване той започна отново да практикува цифровата терапия на доктор Пеполен. За душевното му равновесие допринесе и редовният секс с Доротея Тотоманова. Когато след четири години му предложиха овакантения посланически пост в слънчева Нигерия, той го прие без излишен драматизъм.