Умберто Еко - Махалото на Фуко

Връзката между Кабалата и механиката, между средновековието и модерността през цялото действие е реализирана и олицетворявана от една съвременна машина — компютъра . На него Еко отрежда по-специална роля — той е активно действащо лице, четвъртият основен персонаж, чиято равнопоставеност е фиксирана в името му. Венецът на съвременното техническо развитие е наречен на реална историческа личност — кабалиста Абулафия, прекарал целия си живот в теоретизиране трансформациите на Битието — именно поради дълбокото вътрешно сходство, което неговият притежател Белбо е открил в начина им на процедиране. Старите текстове, които героите се стремят да разчетат, могат да бъдат възстановени само по комбинативен път. И единствено компютърът (след като са вложили в него всички налични данни и възлови понятия) може да им помогне да наподобят логиката на средновековния начин на мислене, да им подскаже чрез връзката между известните елементи от картината вероятния характер на неизвестните. Материалната машина — възпроизвеждайки връзки, подсказвайки аналогии и необичайни комбинации — намира пряк път към същността на нещата, отключва скритите в тях магически сили. Машината Абулафия предлага на неуспелия писател Белбо писателски стил, който той не може да постигне с писалка в ръка: размествайки и модифицирайки думите, изкривявайки и замъглявайки фразите, създавайки нови съчетания, тя „пише“ по начин, който наподобява потока на съзнание. (За Белбо прибягването до компютъра е нещо като допинг или по-скоро замества опиатите, до които други прибягват, за да освободят въображението си и достигнат спонтанност.) Така че с помощта на компютъра героите успяват да се превърнат или поне да се почувстват хора от вечното средновековие. Връзката между компютъра и отвъдното, или компютърът като връзка с отвъдното, не е някаква приумица на Еко и на неговите герои, а едно по-общо място на днешното масово въображение. Докато Еко пише „Махалото на Фуко“, се появиха няколко романа, в които се прибягва до неговата помощ, за да се докаже съществуването на Бог!

Компютърът Абулафия трябва да помогне за разбулването на една тайна, не коя и да е, а „тайната на тайните“ — Посланието, отправено от Ордена на Тамплиерите след процеса в Провенс, и разгрома му към бъдещите последователи; Плана на „духовното братство“ за завладяването на света, чиито следи се губят в историята на окултните течения и в безпорядъка на светската история. Реконструкцията на Посланието и на предполагаемия път, изминат до наши дни, е чисто дедуктивна операция, която, естествено, поставя на преден план семиотика детектив. Тайната е наричана от героите още: „Непознаваемият Знак“, „Мистериозният Ребус“, „Върховната Анаграма“!

Това подсказва, че повествованието на „Махалото на Фуко“ е изградено на принципи, близки до тези, донесли читателския успех на първия роман. Не само основната интрига представлява една енигма , но самата тя на свой ред се осъществява като сума от множество по-малки, по-частни енигми. По своя характер те са различни и предполагат различно поведение от страна на героите. Условно можем да говорим за три типа детективски дискурс. Първият се изразява в класическата формула на детективската енигма тип „гимнастика на ума“. Типичен в това отношение е епизодът, в който Казобон търси кодовата дума, която би отключила паметта на довереника на изчезналия Белбо, компютъра Абулафия. Ключът към тайната на електронната машина, към заключената информация се търси по метода на класическата дедукция — в предметния свят, който човекът е оставил след себе си, в неговия характер, в отношенията, които е изградил с близките си, и т.н. По същия начин Казобон ще процедира и по-късно, когато от един недовършен юношески разказ на Белбо ще иска да извлече мотивите за неговата финална постъпка.

Вторият тип детективски дискурс е много близък до съвременния трилър. Неслучайно Казобон сам иронично се назовава Сам Спейд, героят от „Малтийският сокол“ на Чандлър 1 1 Авторът на „Малтийският сокол“ е Дашиъл Хамет. — Бел. NomaD. . Той се откроява със своята самота и уязвимост, но също и предприемчивост; стреми се да разобличи престъпната машинация, приемайки едно неравно единоборство. И също като героите на толкова съвременни трилъри той е обречен на неуспех — всичко ще разбере, но нищо няма да може да докаже, ще затъва все повече в подготвения капан.